[1] Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах своята смирна със своите ухания, ядох медените си пити със своя мед, пих си виното със своето мляко. Яжте, приятели, пийте, обични, и се насищайте.
[2] Заспала съм, но сърцето ми е будно. Ето гласът на моя възлюбен, който чука: „Отвори ми, сестрице, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! Защото главата ми е цяла с роса покрита, и косата с нощна влага.“
[3] Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам? Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“
[4] Моят възлюбен протегна ръка през пролуката и моята вътрешност се развълнува от него.
[5] Станах да отворя на своя възлюбен. От ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми се стичаше смирна по дръжката на ключалката.
[6] Отворих на своя възлюбен, а моят възлюбен бе се обърнал и беше си отишъл. Душата ми примря, докато говореше. Търсих го, но не го намерих; зовях го, но не ми отговори.
[7] Срещнаха ме стражите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме. Снеха ми булото стражите, които пазят стените.
[8] Заклевам ви, дъщери йерусалимски: ако срещнете моя възлюбен, какво да му кажете – че изнемогвам от любов.
[9] С какво твоят възлюбен е по-добър от другите възлюбени, о, най-прекрасна между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни заклеваш така?
[10] Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други.
[11] Главата му е чисто злато, къдрите му са вълнисти, черни като врана;
[12] очите му – като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седящи в доволство;
[13] Бузите му са като лехи, пълни с балсамови дървета, принасящи благовония. Устните му са лилия, от която капе смирна.
[14] Ръцете му са златни колове, обсипани с топази. Коремът му е като лъскава слонова кост, обложена със сапфири.
[15] Краката му са като мраморни стълбове, поставени върху подложки от чисто злато – изглед има като Ливан, величествен е като кедър.
[16] Устата му е сладост. Той цял е прелест. Ето какъв е моят възлюбен, ето какъв е моят приятел, дъщери йерусалимски.