[1] Нощем на леглото си търся този, когото обича моята душа. Търсих го и не го намерих.
[2] Казах си: „Ще стана, ще тръгна по града, по улици и по площади; ще търся онзи, когото обича душата ми.“ Търсих го, но не го намерих.
[3] Срещнаха ме стражи, които обикалят града. Запитах ги: „Не видяхте ли онзи, когото обича душата ми?“
[4] Но щом ги отминах, намерих онзи, когото обича душата ми, хванах се за него здраво и не го пуснах, докато не го заведох в къщата на майка си и в спалнята, където ме е родила.
[5] Заклевам ви, дъщери йерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.
[6] Кой идва от пустинята като стълб дим, ухаещ на смирна и тамян, и на всякакви ароматни прахове.
[7] Ето Соломоновото носило! Около него са шестдесет юнаци, Израилеви юнаци.
[8] Всички са опасани с меч и са опитни в бой. Всеки държи меча си на бедрото поради нощния страх.
[9] Цар Соломон си е направил носилото от ливански кедри.
[10] Колонките му е направил от сребро, облегалата му – от злато, частта му за сядане е от пурпурен плат, а отвътре са я украсили с кожа.
[11] Излезте, дъщери сионски, и погледнете цар Соломон с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.