[1] Соломоновата песен на песните.
[2] Нека ме целува, с целувки на устата си, защото неговите милувки са по-желателни от вино.
[3] Благоуханни са твоите масла; името ти е като разлято миро. Затова те обичат момичетата.
[4] Привлечи ме, нека побързаме след тебе; нека царят ме въведе в чертозите си – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
[5] Дъщери йерусалимски, почерняла съм, но съм хубава като шатри на Кидар, като Соломонови завеси.
[6] Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е обгорило. Синовете на моята майка ми се разгневиха, поставиха ме да пазя лозето, но моето собствено лозе не опазих.
[7] Кажи ми ти, когото обича душата ми: къде пасеш стадото си? Къде пладнуваш и почиваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?
[8] Оприличил съм те на моя кобилка между фараонови колесници.
[9] Ако не знаеш, о, най-хубава между жените, върви си след овците и си паси агънцата покрай пастирските шатри.
[10] Прекрасни са твоите бузи под нанизи, твоята шия с огърлици.
[11] Ще ти направим златни висулки със сребърни украшения.
[12] Докато царят беше на трапезата, моят народ излъчваше благоуханието си.
[13] Моят възлюбен е като китка смирна, поставена между гърдите.
[14] Моят възлюбен е за мене като китка кипър в лозята на Ен-Геди.
[15] Ето ти си хубава, моя мила, хубава си! Твоите очи са като на гълъби.
[16] О, колко си хубав, мой мили и възхитителен! И леглото ни е в зеленина.
[17] Гредите над нас са кедри, кипарисите над нас са като покривни греди на спалнята.