[1] Обърни се, обърни се Шуламит, обърни се, обърни се да те погледаме. Какво ще гледате на Шуламит като на хоро манаимско?
[2] О, колко са хубави твоите крака, дъще знатна! Заоблените ти бедра са като огърлица, изработка на изкусен майстор.
[3] Пъпът ти е като кръгла чаша, в която благоуханното вино не свършва; коремът ти е като купен хълм пшеница, обиколен от лилии.
[4] Твоите две гърди са като две яренца, две сърнета близначета.
[5] Шията ти е като кула от слонова кост. Твоите очи са Есевонски езерца при портите на Бат-Рабим. Носът ти е като Ливанска кула, която гледа към Дамаск.
[6] Главата ти, която те увенчава, е като Кармил и косата ти е пурпур; царят е запленен от твоите къдрици.
[7] Колко си хубава, колко приятна, моя възлюбена, със своята миловидност.
[8] Тази твоя снага прилича на палма и твоите гърди са като гроздове.
[9] Помислих си: „Да се качех на палмата, бих се хванал за плодните стъбла. И твоите гърди биха били като гроздове, и мирисът от твоето дихание е като кайсия.
[10] Устата ти е като най-добро вино.“ То тече право за моя възлюбен, хлъзга се през устни на уморени.
[11] Аз съм на възлюбения си и той копнее за мене.
[12] Ела, мой мили, да излезем на полето, да прекараме нощта в селата.
[13] Да станем рано за лозята; да видим дали са се разтворили пъпките, цъфнали ли са наровете. Там ще те обсипя с милувки, ще ти дам любовта си.
[14] Мандрагорите вече ухаят, над вратите ни са всякакви най-вкусни плодове, нови и стари – запазила съм ги за тебе, мой любими.