[1] Аз говоря истината в името на Христос, не лъжа и съвестта ми е свидетел чрез Светия Дух:
[2] голяма е скръбта ми и непрестанна е мъката на сърцето ми!
[3] Бих предпочел самият аз да бъда отлъчен от Христос заради братята си, мои сродници по плът,
[4] които са израилтяни – защото на тях Бог даде осиновяването и славата, заветите и законодателството, богослужението и обещанията;
[5] те са потомци на праотците, от тях е и Христос по плът, Който е Бог над всичко, благословен за вечни времена, амин.
[6] Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни,
[7] нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“
[8] Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство,
[9] защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“
[10] И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец.
[11] Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог – за да се знае, че Божието решение при избора зависи
[12] не от дела, а от Призоваващия, ѝ рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“
[13] Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“
[14] И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не!
[15] Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“
[16] Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост.
[17] И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“
[18] Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска.
[19] Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“
[20] Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“
[21] Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена?
[22] Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел,
[23] или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава,
[24] дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците?
[25] Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената.“
[26] И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог.
[27] А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси.
[28] Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо и ще изпълни на земята, каквото е решил.“
[29] И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“
[30] И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата.
[31] А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона.
[32] Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона. Те се препънаха в Камъка за препъване,
[33] както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки, който вярва в него, няма да погине.“