[1] Нима не знаете, братя – понеже говоря на хора, които знаят какво е законът, че законът има власт над човека, докато той е жив?
[2] Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докато той е жив; ако пък мъжът умре, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.
[3] Затова, ако при жив мъж тя заживее с друг, ще бъде прелюбодейка; ако пък мъжът ѝ умре, тя е свободна от закона и няма да бъде прелюбодейка, когато се омъжи за друг.
[4] Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез Христовото тяло и принадлежите на Друг, Който възкръсна от мъртвите, за да принесем плод на Бога.
[5] Защото, докато бяхме подвластни на плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в частите на тялото ни, за да принесем плод на смъртта.
[6] Но сега, като умряхме за закона, с който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим на Бога, обновени от духа, а не по старата буква на закона.
[7] Тогава какво да кажем – че законът е грях? Съвсем не! Но аз опознах греха не иначе, а чрез Закона, защото не бих разбрал и какво е пожелание, ако законът не казваше: „Не пожелавай!“
[8] Грехът обаче, като се възползва от заповедта, създаде у мен всякакви пожелания; защото грехът без закона е мъртъв.
[9] Някога аз живеех без Закона; като дойде заповедта, грехът оживя,
[10] но аз умрях. И се оказа, че заповедта, дадена за живот, ми донесе смърт,
[11] защото грехът, като се възползва от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
[12] Така че Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.
[13] Тогава доброто ли стана причина за моята смърт? Съвсем не! Но грехът, за да се види какво е грях, ми причини смърт чрез доброто, та чрез заповедта да разкрие още повече греховната си същност.
[14] Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм от плът, продаден на греха,
[15] и не разбирам какво правя, защото не върша онова, което желая, а, напротив, върша онова, което мразя.
[16] Ако пък върша това, което не желая, тогава признавам, че законът е добър.
[17] Но в такъв случай вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.
[18] Аз зная, че у мене, тоест в плътта ми, не живее доброто, защото желание имам, но не намирам сили да върша доброто.
[19] И върша не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша.
[20] А щом върша това, което не искам, вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.
[21] И тъй, откривам такъв закон, че когато искам да върша доброто, се натъквам на злото у мене.
[22] Защото в мислите си изпитвам радост от Божия закон,
[23] но в частите на тялото си виждам друг закон, който воюва против закона на моя разум и ме прави пленник на греховния закон в моето тяло.
[24] Нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло, което ме води към смърт?
[25] Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ. Така аз самият с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.