[1] И тъй, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос.
[2] Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава.
[3] Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение,
[4] търпението – опитност, опитността – надежда,
[5] а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден.
[6] Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас – нечестивите.
[7] Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре.
[8] Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
[9] Затова много повече сега, след като сме оправдани с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от Божия гняв.
[10] И ако чрез смъртта на Сина Му настъпи помирение между Бога и нас, макар и да Му бяхме врагове, то още повече Неговият живот ще ни донесе спасение, след като сме се помирили!
[11] Но не само това – ние дори се гордеем с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получихме сега помирение.
[12] Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, така и смъртта премина във всички хора, понеже чрез един човек всички станаха грешни.
[13] В света имаше грях и преди закона, но когато закона го няма, за грях не се приема.
[14] Въпреки това смъртта царуваше от Адам до Мойсей и над онези, които не бяха извършили грях така, както Адам престъпи Божията заповед, а той е като образ на Този, Който щеше да дойде.
[15] Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек – Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора.
[16] Така че дарът не може да се сравни с осъждането, породено от греха на един човек; защото съденето за едно прегрешение води към осъждане, а дарът – от много прегрешения към оправдаване.
[17] И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправдаването, ще царуват в живота чрез Единия Иисус Христос.
[18] И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждане на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора.
[19] Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни.
[20] Законът бе привнесен, за да се умножи прегрешението. Където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,
[21] та както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдаване за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.