[1] И тъй, какво е предимството на юдеите и има ли някаква полза от обрязването?
[2] Предимството е голямо във всяко отношение. Първо, защото на тях е поверено Божието слово.
[3] И какво ако някои не са останали верни? Нима тяхната невярност ще унищожи Божията вярност?
[4] Съвсем не! Нека бъдем сигурни, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „За да се оправдаеш с думите Си и да победиш, когато те обвиняват пред съд.“
[5] Но ако нашата неправедност разкрива Божията справедливост, какво ще кажем? Нима Бог – питам ви като човек – е несправедлив, когато проявява Своя гняв?
[6] Съвсем не! Иначе как Бог ще съди света?
[7] Ако пък Божията истина се възвеличава чрез моята лъжа за слава на Бога, то защо и аз да бъда съден като грешник?
[8] Нима тогава трябва да вършим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и ни приписват, че сме говорели? Такива ще получат справедлива присъда.
[9] И какво, имаме ли предимство? Ни най-малко! Понеже вече обвинихме както юдеи, така и елини, че всички са подвластни на греха,
[10] както е писано: „Няма нито един праведен,
[11] няма кой да разбира, няма кой да търси Бога
[12] всички се отвърнаха от Бога, до един станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един.“
[13] „Гърлото им е отворен гроб, с езиците си изричат лъжи, зад устните им – змийска отрова,
[14] устата им е пълна с клетва и горчилка.
[15] Краката им бързат да пролеят кръв,
[16] пустош и страдания са по техните пътища.
[17] Те не познаха пътя на мира.
[18] Страх от Бога няма пред очите им.“
[19] Ние обаче знаем, че каквото говори законът, говори го на онези, които са подчинени на закона, за да се затворят устата на всички и целият свят да стане подсъден на Бога.
[20] Защото чрез дела според закона никой няма да се оправдае пред Него, а по-скоро чрез закона се осъзнава грехът.
[21] А сега без закона се яви оправдаването от Бога, засвидетелствано от закона и пророците.
[22] Оправдаването от Бога чрез вяра в Иисус Христос е за всички и върху всички вярващи, защото няма разлика:
[23] всички съгрешиха и са отчуждени от Бога.
[24] Но те биват оправдавани даром, с Неговата благодат, чрез изкуплението, извършено от Иисус Христос,
[25] Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивителна жертва за всички чрез вярата в Него, за да покаже Своята справедливост в опрощаването на греховете, сторени по-рано,
[26] във времето на Божието търпение. А в днешното време Той разкрива Своята правда – че е справедлив и оправдава онзи, който вярва в Иисус.
[27] И тъй, има ли още с какво да се хвалим? Това е изключено. По кой закон – на делата ли? Не, по закона на вярата.
[28] Затова сме на мнение, че човек се оправдава чрез вярата, а не чрез делата според Закона.
[29] Или Бог е само Бог на юдеите, но не и на езичниците? Разбира се, че и на езичниците.
[30] Защото един е Бог, Който ще оправдае както обрязаните, заради вярата им, така и необрязаните – също заради вярата им.
[31] И тъй, обезсилваме ли закона чрез вярата? Напротив, утвърждаваме закона.