[1] От Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отреден за Божието благовестие,
[2] което Бог бе обещал преди това чрез пророците Си в светите Писания –
[3] благовестието за Своя Син, Който се роди по плът от Давидов потомък
[4] и бе открит от Духа на светостта в силата Му на Божий Син чрез възкресението на мъртвите като Иисус Христос, нашия Господ,
[5] чрез Когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата в Негово име всички народи,
[6] сред които сте и вие – призованите от Иисус Христос.
[7] На всички вас, възлюбени от Бога, призовани вярващи, които сте в Рим – благодат и мир от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
[8] Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, понеже за вашата вяра се говори по цял свят.
[9] Бог, на Когото служа от душа чрез благовестието за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас
[10] и винаги се моля в молитвите си дано с Божия воля ми се отвори път някога да дойда при вас.
[11] Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваша подкрепа,
[12] а това ще рече, като съм сред вас, да се подкрепим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя.
[13] Искам, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас – но срещах пречки, дори и досега, – за да принесе дейността ми плод и сред вас, както сред другите народи.
[14] Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдри и невежи,
[15] затова доколкото зависи от мене, готов съм да благовестя и на вас, които сте в Рим.
[16] Не се срамувам от Христовото благовестие, понеже то е Божия сила за спасение на всеки вярващ, най-напред за юдеин, но също и за елин.
[17] Защото в него се открива как Бог оправдава човека, стига той да има истинска вяра, както е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“
[18] Открива се и Божият гняв от небето върху всяко безчестие и неправда на хората, които с неправда потискат истината.
[19] Бог ги наказва, защото на тях е известно онова, което може да се знае за Бога, тъй като Бог им го откри.
[20] А невидимото у Него – вечната Му сила и божествената същност, се виждат още от създаването на света, като се съзерцават творенията Му. Така че за тях няма извинение,
[21] понеже познаха Бога, но не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи.
[22] Те казват, че са мъдри, но загубиха разум
[23] и вместо нетленния Бог те почитат кумири, подобни на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги.
[24] Затова и Бог ги предаде на нечистотата според желанията на сърцата им, за да се безчестят телата им сами в себе си.
[25] Те замениха истината за Бога с лъжа и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен за вечни времена. Амин.
[26] Ето защо Бог ги предаде на срамни страсти: жените им замениха естественото сношение с противоестествено;
[27] също и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в похот един към друг, вършеха безсрамия мъже на мъже и получаваха в тялото си възмездие, каквото подобаваше на тяхната заблуда.
[28] И понеже не се постараха да приемат Бога с разума си, Бог ги остави на извратения им ум – да вършат неща, които не бива да вършат.
[29] Затова са изпълнени с всякаква неправда, блудство, лукавство, алчност, злоба; пълни са със завист, убийства, разпри, измама, злонравие. Те клюкарстват,
[30] клеветят, ненавиждат Бога, ругаят, горделиви са и се самовъзхваляват, изобретателни са в злобата си и не слушат родителите си;
[31] те са безразсъдни, вероломни, жестоки, безсърдечни, безмилостни.
[32] И макар да знаят, че според Божията справедливост които вършат такива дела, заслужават смърт, те не само ги вършат, но и са благосклонни към онези, които ги вършат.