[1] Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
[2] А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела.
[3] Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш?
[4] Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние?
[5] Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога.
[6] Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му:
[7] вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие,
[8] но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата.
[9] Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин,
[10] а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин,
[11] защото Бог не гледа кой какъв е.
[12] Онези, които без закона са съгрешили, без закона и ще загинат. А онези, които при закона са съгрешили, чрез закона ще бъдат съдени.
[13] Праведни пред Бога са не онези, които само са слушали закона, а онези, които го изпълняват, те ще бъдат оправдани.
[14] Защото щом езичниците, макар и да нямат закона, по природа вършат законното, те, без да имат закона, сами на себе си са закон.
[15] Те показват, че делото на закона е написано в техните сърца, чрез съвестта си, която свидетелства за това, и чрез мислите си, които една друга се обвиняват или се оправдават.
[16] Така ще бъде в деня, когато съгласно благовестието, което проповядвам, Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото у хората.
[17] Ето ти се наричаш юдеин, на закона се облягаш и с Бога се хвалиш,
[18] знаеш волята Му и разбираш кое е по-добро, понеже се поучаваш от закона.
[19] Ти си уверен, че си водач на слепци, светлина за онези, които са в мрак,
[20] че си наставник на неразумни, учител на духовно незрели, понеже в ьакона имаш олицетворение на знанието и истината.
[21] Но като учиш другите, защо не учиш себе си? Като проповядваш да не се краде, защо крадеш?
[22] Като говориш да не се прелюбодейства, защо прелюбодействаш? Като се гнусиш от идолите, защо светотатстваш?
[23] Хвалиш се със закона, а безчестиш Бога, като погазваш закона?
[24] Защото както е писано, заради вас Божието име се хули сред езичниците.
[25] От обрязването има полза, ако изпълняваш закона. Но ако престъпваш закона, и да се обрежеш, все едно че си необрязан.
[26] Ако обаче необрязаният спазва разпоредбите на закона, нима необрязването му няма да се сметне за обрязване?
[27] И тогава необрязаният по природа, като изпълнява закона, ще те осъди, след като въпреки Писанието и обрязването ти престъпваш закона.
[28] Защото юдеин е не онзи, който е такъв по външност, нито обрязване е онова, което е външно, върху плътта,
[29] а юдеин е онзи, който вътрешно е такъв, и обрязване е онова, което е в сърцето – по дух, а не по буква. Похвалата за него идва не от хората, а от Бога.