[1] Приемайте немощния във вярата, без да оспорвате разбиранията му.
[2] Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде само зеленчук.
[3] Който яде всичко, да не презира онзи, който не яде, и който не яде, да не осъжда онзи, който яде всичко, понеже Бог го е приел.
[4] Кой си ти, че съдиш чуждия слуга? Пред своя господар той стои или пада. И ще бъде изправен, защото Бог има силата да го изправи.
[5] Един прави разлика между дните по важност, а друг смята всички дни за еднакви. Нека всеки постъпва според разбирането си.
[6] Който прави разлика между дните, прави я за Господа, и който не прави разлика между дните, за Господа не я прави. Който яде всичко, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и също благодари на Бога.
[7] Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
[8] но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме. И така, живеем ли или умираме – на Господа принадлежим.
[9] Защото Христос затова умря, възкръсна и оживя, за да господства и над мъртви, и над живи.
[10] Така че ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съда на Христос.
[11] Защото е писано: „Жив съм Аз!“, казва Господ. „Пред Мене ще се преклони всяко племе и всеки език ще изповяда Бога.“
[12] Така всеки от нас ще отговаря пред Бога за себе си.
[13] Затова нека не се осъждаме вече един друг, а по-добре обсъдете това – да не поставяте пред брат си препятствие или съблазън.
[14] Аз зная и съм убеден чрез Господ Иисус, че няма нищо само по себе си нечисто. То е нечисто само за онзи, който го смята за нечисто.
[15] Ако пък онова, което ядеш, смущава брат ти, вече не постъпваш по любов. Не погубвай със своето ястие онзи, за когото Христос умря.
[16] Затова нека не се охулва онова, което е добро за вас!
[17] Защото Божието царство не е ядене или пиене, а праведност, мир и радост, дарявани от Светия Дух.
[18] Който с тези добродетели служи на Христос, приятен е на Бога и почитан от хората.
[19] Затова нека се стремим към онова, което носи мир и взаимно укрепване във вярата.
[20] Заради ястие не разрушавай Божието дело. Всяка храна е чиста, но лошо е, когато човек с яденето си съблазнява другите.
[21] По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, съблазнява или отслабва във вярата.
[22] Имаш ли вяра – имай я за себе си пред Бога! Блажен е, който не трябва да осъжда себе си за онова, което одобрява.
[23] И ако някой прави разлика в храните, но яде всичко, той е осъден, защото не го върши от вяра; а всичко, което не е от вяра, е грях.