[1] И тъй, сега няма никакво осъждане за онези, които принадлежат на Иисус Христос и живеят не според плътта, а според Духа,
[2] защото законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта.
[3] Онова, което законът не можеше да извърши поради слабостта на плътта, извърши Бог, Който осъди греха в плътта, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, за да премахне греха.
[4] Така че оправдаване, изисквано от Закона, да се изпълни у нас, които живеем не според плътта, а според Духа.
[5] Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа – за духовното.
[6] Плътското мислене води до смърт, а духовното мислене – до живот и мир.
[7] Защото плътското мислене е враждебност към Бога – то не се покорява на Божия закон, а и не може.
[8] Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога.
[9] Ако Божият Дух живее у вас, вие живеете не според плътта, а според Духа. Но ако у човека няма Духа на Христос, той не Му принадлежи.
[10] Ако пък Христос е във вас, сега тялото ви е мъртво поради греха, но духът е жив заради оправдаването.
[11] Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живее у вас, тогава Той, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на смъртните ви тела чрез живеещия у вас Негов Дух.
[12] И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, за да живеем според плътта.
[13] Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете,
[14] понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове.
[15] Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“
[16] Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца.
[17] А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.
[18] Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас.
[19] Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове,
[20] защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата,
[21] че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове.
[22] Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега;
[23] и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло.
[24] Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
[25] А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
[26] Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи.
[27] Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите.
[28] А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля.
[29] И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя.
[30] А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.
[31] И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас?
[32] Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни – няма да ни подари с Него и всичко друго?
[33] Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава!
[34] Кой ще ни осъди? Никой, защото за нас се застъпва Иисус Христос, Който умря, но и възкръсна, Който е отдясно на Бога.
[35] Какво ще ни отлъчи от Божията любов: скръб ли, притеснение или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч?
[36] Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; гледат на нас като на овце за клане.“
[37] Но над всичко това тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна.
[38] Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,
[39] нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Иисус Христос, нашия Господ.