[1] „В онова време – казва Господ – ще изхвърлят от гробниците костите на царете на Юдея и костите на техните сановници, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите на Йерусалим.
[2] И ще ги разпръснат пред слънцето и луната и пред цялото небесно войнство, които те са обичали и на които са служели, и които са следвали, и които са търсели, и на които са се покланяли. Няма да ги съберат и няма да ги погребат. Ще бъдат за тор на земята.
[3] И смъртта ще бъде предпочитана пред живота от всички останали, които са оцелели от този злодеен род по всички останали места, където ги изгоня“ – казва Господ Вседържител.
[4] Тогава им кажи: „Така казва Господ: „Онези, които паднат, няма ли да станат? И който се отклони, няма ли да се върне?
[5] Защо се отклони този народ – Йерусалим – в упорито отстъпничество? Те здраво се придържат към измамата, така че отказват да се върнат.
[6] Заслушах се и чух, че не говорят право, никой не се разкайва за злините си, казвайки: „Какво сторих?“ Всеки се впуска по своя път като кон, който се втурва в битка.
[7] Дори щъркелът в небето знае своите определени сезони и гургулицата, лястовицата и жеравът спазват времето на идването си, а Моят народ не познава закона на Господа.
[8] Как казвате: „Ние сме мъдри и законът на Господа е с нас“? А ето лъжливото перо на книжовниците го е обърнало в лъжа.
[9] Мъдрите ще бъдат посрамени, ще бъдат уплашени и хванати в мрежа. Ето те отхвърлиха словото на Господа, тогава в какво е мъдростта им?
[10] Затова ще отдам жените им на други, полята им – на други собственици. Защото всеки, от малък до голям, се е предал на користолюбие. От пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо.
[11] И лекуват раната на дъщерята на народа Ми повърхностно, като казват: „Мир, мир!“, а мир няма.
[12] Срамуват ли се, когато вършат отвратителни неща? Не, никак не ги е срам и не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат между падналите, ще бъдат повалени по време на посещението Ми.
[13] Ще ги изтребя докрай – казва Господ. Няма да останат гроздове на лозата, нито смокини на смоковницата. И шумата ще повехне, и което съм им дал, ще си отиде.“
[14] Народът казва: „Защо седим ние? Съберете се и да отидем в укрепените градове и да загинем там, тъй като Господ, нашият Бог, ни е определил за гибел и ни е напоил с горчива вода, понеже сме съгрешили пред Господа.“
[15] Надяваме се за мир, а няма добро, на време за изцеление, а има ужас.
[16] От Дан се чува пръхтенето на конете му към врага, цялата земя се разтресе от цвиленията на силните му коне. Те идват и ще опустошат страната и всичко по нея, града и онези, които живеят в него.
[17] „Защото ето Аз изпращам срещу вас змии, усойници, които не могат да се омаят и ще ви хапят“ – казва Господ.
[18] Тогава аз казах: „Кога бих се утешил в скръбта, сърцето ми е изнемощяло.“
[19] „Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ – говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“
[20] „Премина жътвата, свърши лятото, но ние не сме спасени – си казвам.
[21] Поради съкрушението на моя народ съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.
[22] Няма ли балсам в Галаад? Няма ли лекар там? Защо не идва изцеление за дъщерята на моя народ?“
[23] О, ако моята глава бе пълна с вода, очите ми биха били извор на сълзи! Тогава бих плакал ден и нощ за убитите от своя народ.