[1] За Моав. Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Горко на Нево, защото е опустошен! Кириатаим е посрамен, превзет е. Мисгав е опозорен и разорен.
[2] Моав няма вече да бъде прославян. В Есевон замислиха зло против него: „Да отидем да го изтребим и повече да не е народ.“ Също и ти, Мадмен, ще занемееш. Меч ще те преследва.
[3] Чуйте! Писък се носи от Оронаим. Опустошение и голямо разорение!
[4] Моав е в разруха. Децата му пищят.
[5] Защото по нанагорнището на Лухит плачат, докато се изкачват; по нанадолнището на Оронаим неприятелите чуват писъци заради разорението.
[6] Бягайте, спасявайте живота си! И бъдете като храст в пустинята!
[7] Понеже ти се надяваше на делата си и на съкровищата си, ще бъдеш също превзет. Кемош ще отиде в плен заедно с жреците си и с първенците си.
[8] Опустошителят ще дойде до всеки град и никой град няма да оцелее. И долината ще загине, и равнината ще бъде опустошена, както Господ каза.
[9] Дайте крила на Моав, за да може да избяга, защото градовете му ще запустеят и никой няма да живее в тях.
[10] Проклет да бъде онзи, който нехайно върши делото на Господ, и проклет да е онзи, който удържа меча Му от кръв.
[11] От младини Моав живееше безгрижно; като вино, което стои върху утайката си, без да го преливат от съд в съд, той беше спокоен и не е ходил в плен. Затова вкусът се е запазил в него и уханието му не се е променило.
[12] Затова ето идват дни, казва Господ, и ще му изпратя преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му, и ще счупят делвите му.
[13] И Моав ще бъде посрамен заради Кемош, както Израилевият дом беше посрамен заради златния телец във Ветил, на който се надяваха.
[14] Как казвате: „Силни мъже сме ние и храбри във война“?
[15] Моав е разорен и градовете му са превзети, а отбраните му младежи бяха изклани, казва Царят. Господ Вседържител е името Му.
[16] Наближава гибелта на Моав и бедствието му бърза много.
[17] Съжалете го, всички негови съседи и всички, които знаете неговото име, и казвайте: „Как се строшиха мощният му скиптър и прекрасният му жезъл!“
[18] Слез от висината на славата и седни в прах, жителю на Дивон! Защото опустошителят на Моав ще потегли против тебе. Той ще разруши твоите крепости.
[19] Застани при пътя и бъди нащрек, жителю на Ароер! Попитай бягащия и спасяващия се и кажи: „Какво стана?“
[20] Посрамен е Моав, защото е разорен. Ридайте и викайте! Известете до Арнон, че Моав е опустошен!
[21] И съд сполетя равнинната земя – върху Холон и Яхца, и Мофа,
[22] Девон, Нево и Бет-Дивлатаим,
[23] Кириатаим и Бет-Гамул, и върху Бет-Меон,
[24] Кариот, Восор и върху всички градове на Моавската земя, далечни и близки.
[25] Рогът на Моав е пречупен и силата му е сломена, казва Господ.
[26] Защото се надигна срещу Господ, нека се опие и да се търкаля в бълвоча си, и сам ще стане за присмех.
[27] А не беше ли Израил за присмех на тебе, Моаве? Беше ли той хванат между крадци, че когато говореше за него, ти поклащаше глава?
[28] Напуснете градовете и живейте по скалите, жители на Моав! И бъдете като гълъб, който вие гнездо при входа на пещера.
[29] Слушали сме за гордостта на Моав – много е горделив, – за неговото високомерие, надутост и надменност и за горделивото му сърце.
[30] Аз зная неговата надменност, казва Господ, но неговите самохвалства са напразни, те няма да доведат до нищо.
[31] Затова ще ридая за Моав, ще викам за целия Моав и ще оплаквам хората на Кир-Харес.
[32] Ще плача за тебе, лозе на Севам, повече, отколкото плаках за Язер. Твоите лозини се простряха отвъд морето, достигнаха чак до Язер. Опустошителят нападна твоите летни плодове и твоя гроздобер.
[33] Отнесе веселието и радостта от плодоносното поле и от Моавската земя. Аз спрях виното от линовете, няма да тъпчат грозде с радост. Виковете вече не са радостни.
[34] Плачът на Хешбон ще се чува до Елале, чак до Яхаз. Писък се надига от Цоар до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим ще пресъхнат.
[35] И ще изтребя сред Моав, казва Господ, онзи, който принася жертви по високи места и извършва кадилни жертви на боговете си.
[36] Затова сърцето ми стене за Моав, стене като флейта сърцето ми за мъжете от Кир-Харес: защото те загубиха натрупаното богатство.
[37] Защото всяка глава е остригана и всяка брада е обръсната заради печал, по всички ръце има нарязвания, а на кръста – вретище за скръб.
[38] По всички покриви в Моав и по улиците му няма нищо друго освен плач, понеже съкруших Моав като непотребен съд, казва Господ.“
[39] „О, как е съкрушен – ще казват, като ридаят, – как Моав обърна гръб посрамен!“ Така Моав ще стане за присмех и за ужасяване на всички около него.
[40] Защото така казва Господ: „Ето неприятелят ще връхлети като орел и ще простре крилата си срещу Моав.
[41] Градовете ще бъдат превзети, крепостите – завладени. В онзи ден сърцата на юнаците сред Моав ще бъдат като сърце на жена в родилни мъки.
[42] И Моав ще бъде изтребен, така че вече да не е народ, защото се надигна против Господ.
[43] Страх и яма, и клопка ви връхлетяха, жители на Моав.
[44] Който избегне страха, ще падне в ямата и който се изкатери от ямата, ще падне в клопката, защото Аз ще докарам върху него, върху Моав, годината на наказанието му“, казва Господ.
[45] Бегълците застанаха под сянката на Хешбон, но огън излезе от Хешбон и пламък – изсред Сихон, така че погълна слепоочието на Моав и темето на шумните воини.
[46] Горко ти, Моаве! Народът на Кемош загина, защото синовете ти бяха взети в плен и дъщерите ти отидоха в изгнание.
[47] Все пак ще върна пленниците от Моав в последните дни, казва Господ. Дотук е съдът за Моав.