[1] „Ако искаш да се обърнеш, Израилю – казва Господ, – към Мене се обърни! И ако премахнеш мерзостите пред лицето Ми, няма да блуждаеш.
[2] И ако се закълнеш в истината, съда и справедливостта, казвайки „Господ е жив!“, тогава народите ще бъдат благославяни от Него и ще се прославят чрез Него.“
[3] Защото така казва Господ на мъжете от Юдея и Йерусалим: „Разорете си нови ниви и не сейте между тръни!
[4] Посветете се на Господа и снемете крайната плът на ожесточените си сърца, мъже от Юдея и Йерусалим, за да не избухне гневът Ми като огън и да не се разпали неугасимо поради злите ви дела!
[5] Възвестете в Юдея и нека се разчуе, говорете и затръбете с рог по страната! Обявете гръмко и кажете: „Съберете се и да отидем в укрепените градове!“
[6] Издигнете знаме на Сион! Бягайте, не се спирайте, защото ще докарам бедствие от север и голяма разруха!
[7] Лъв излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна. Излезе от мястото си да направи земята ти пустиня. Твоите градове ще бъдат разрушени, обезлюдени.
[8] Затова препашете вретища, плачете и ридайте, защото пламналият гняв на Господа няма да се отвърне от нас.
[9] И в онзи ден ще се случи – казва Господ, – ще замрат сърцето на царя и сърцата на князете. И свещениците ще се ужасят, а пророците ще се слисат.“
[10] Тогава казах: „Ах, Господи Боже! Нима Ти излъга този народ и Йерусалим, казвайки „Мир ще имате“, а меч се допря до живота.“
[11] По това време ще се казва за този народ и за Йерусалим: „Палещ вятър духа от голите височини в пустинята върху дъщерята на Моя народ – не за да отвява и не за да очиства.“
[12] „Вятър, по-силен от този, ще дойде по Моя заповед. Сега Аз ще произнеса присъди против тях“ – казва Господ.
[13] „Ето ще се издигне като облак, а колесниците му са като вихрушка. Конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото ще бъдем опустошени.
[14] Измий сърцето си от зло, Йерусалиме, за да се спасиш! Докога нечестиви замисли ще живеят у тебе?
[15] Глас вече възвестява от Дан и разгласява разруха.
[16] Обявете на народите! Ето известете на Йерусалим: „Обсадители идват от далечна страна и надават своя вик против градовете на Юдея.
[17] Като полски пазачи са против Йерусалим отвред, защото се разбунтува срещу Мене.
[18] Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това. Тази твоя злина доведе до това, че горчивината достигна до сърцето ти.“
[19] Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка.
[20] Беда след беда идва, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се събориха моите шатри, мигновено – моите платнища.
[21] Докога ще гледам бойно знаме, ще слушам звук на тръба?
[22] Тъй като Моят народ е глупав, не иска да Ме знае, те са неразумни деца. Те нямат разсъдък. Мъдри са за злото, но не знаят да правят добро.
[23] Погледнах земята: тя беше опустошена и празна; погледнах небесата – и нямаше светлина на тях.
[24] Погледнах планините и ето треперят и всички хълмове се тресат.
[25] Погледнах, и ето няма човек и всички птици в небето са отлетели.
[26] Погледнах, и ето Кармил беше пустиня и всичките ѝ градове бяха разрушени от Господа, от пламналия Му гняв.
[27] Защото тъй казва Господ: „Цялата земя ще запустее, но няма да направя това изцяло.
[28] Затова земята ще заплаче и небесата горе ще се помрачат, защото Аз изговорих това, Аз го определих и няма да се разкая, и няма да отстъпя от него.
[29] От шума на конници и стрелци ще се разбягат жителите на всеки град, ще отидат в гъсталаците и ще се изкатерят по скалите – всеки град ще бъде изоставен и човек няма да живее в него.
[30] А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се кичиш със златни накити, ако и да изписваш очите си с боя, напразно се украсяваш – твоите любовници са те презрели, те търсят да погубят живота ти.
[31] Защото чувам глас като на жена, когато ражда, стон като на тази, която ражда за първи път, гласа на дъщерята на Сион. Тя стене, простира ръцете си: „Горко ми, защото животът ми чезне от убийци“.“