[1] Словото, което дойде към Йеремия от Господа:
[2] „Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще ти известя словото Си.“
[3] Тогава слязох в дома на грънчаря. И ето той работеше на своето грънчарско колело.
[4] И когато съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той правеше от него друг съд, какъвто му беше възможно да направи.
[5] Тогава при мене дойде от Господа това слово:
[6] „Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар?“ – казва Господ. „Ето както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие в ръката Ми, доме Израилев.
[7] Ако бих казал за някой народ или за някое царство да бъде изкоренено, съсипано и погубено,
[8] отвърне ли се онзи народ от злото си, за което съм говорил срещу него, ще променя мнението Си за наказанието, което съм намислил да му причиня.
[9] Но ако бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя,
[10] ако извърши зло пред очите Ми, като не се вслушва в гласа Ми, тогава ще променя мнението Си относно доброто, с което съм решил да го облагодетелствам.
[11] И сега кажи на юдейските мъже и на йерусалимските жители: „Така казва Господ: „Ето Аз ви готвя бедствие и замислям нещо против вас. Затова, обърнете се всеки от лошия си път и изправете постъпките си и делата си!“
[12] А те казват: „Безсмислено е! Ще живеем, според както си искаме, и ще постъпваме всеки с упорството на злото си сърце.“
[13] Затова така казва Господ: „Попитайте между народите чувал ли е някой нещо подобно? Девицата Израил е извършила твърде отвратителни неща.
[14] Напуска ли ливанският сняг планинските скали? Ще пресъхнат ли хладните води, които идват отдалече?
[15] А Моят народ Ме забрави, те принасят кадилна жертва на лъжливи богове, а те са направени да препъват по техните пътища, по старите пътеки, за да ходят по непроходим, по неизграден път,
[16] за да направят страната си за ужас и постоянен присмех, тъй че който преминава през нея, да се слисва и да клати глава.
[17] Като с източен вятър ще ги разпръсна пред лицето на неприятеля. Ще им покажа гърба Си, а не лицето Си в деня на тяхната гибел“.“
[18] А те казваха: „Елате да замислим заговор против Йеремия, защото няма да изчезне законът от свещеник, нито съветът от мъдър човек, нито словото от пророк. Елате да го поразим с език и да не отдаваме внимание на никоя от думите му.“
[19] Йеремия се помоли: „Обърни ми внимание, Господи, и чуй гласа на моите противници!
[20] Трябва ли да се въздава зло за добро? А те копаят яма за живота ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях и да отклоня Твоя гняв от тях!
[21] Затова предай децата им на глад и на насилието на меча. Нека жените им да бъдат бездетни и вдовици, нека мъжете им да бъдат поразени със смърт и младежите им нека загинат от меч в битка.
[22] Нека се чува писък от къщите им, когато внезапно Ти докараш срещу тях плячкосващи орди, защото те изкопаха яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примки на краката ми.
[23] Но Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият. Не прощавай вината им, да не заличиш греха им пред лицето Си. Нека бъдат повалени пред лицето Ти и действай срещу тях по време на гнева Си!“