[1] Слушайте словата, които Господ ви говори, доме Израилев!
[2] Така казва Господ: „Не се учете на пътя на народите и не се плашете от небесните явления, ако и народите да се плашат от тях!
[3] Защото обичаите на народите са суета: идолът е дърво, отсечено в гората, издялано с резец от ръце на дърводелец.
[4] Украсяват го със сребро и злато, прикрепват го с гвоздеи и чукове да не се клати.
[5] Тези богове стоят като плашило в поле с краставици, а не говорят, трябва да се носят, защото не могат да ходят. Но не се бойте от тях, защото не могат да причинят зло и също не могат да направят добро.“
[6] Аз казах: „Няма подобен на Тебе, Господи! Велик си Ти и велико е името Ти чрез Твоята сила.
[7] Кой не би се боял от Тебе, истински Царю на народите? Защото това подобава на Тебе, понеже няма подобен сред всички мъдри у народите и сред всички техни царства.
[8] Но те са и двете – неразумни и глупави, учението им, което е лъжовно, то е дърво.
[9] Ковано сребро от Тарсис се донася, а злато от Офир и идолите са дело на майстор и на златар, а тяхното облекло е синкаво и пурпурночервеникаво, всецяло са изработка на изкусни хора.
[10] Но Господ е истинският Бог. Той е живият Бог и вечният Цар. Пред Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да понесат негодуването Му.
[11] А така ще им кажете: „Боговете, които не са сътворили небето и земята, ще изчезнат от земята и под небето.“
[12] Той създаде земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и разпростря небесата с разума Си.
[13] Когато надига Своя глас, водите в небесата шумят и Той издига облаци от краищата на земята, прави светкавици за дъжда и изкарва вятър от съкровищата Си.
[14] Всеки човек идолопоклонник е глупав, без познание; всеки златар се опозорява заради кумира си, защото излятото от него е измама и е бездиханно.
[15] Лъжа са те, дело за присмех. По време на наказанието им ще загинат.
[16] Делът на Яков не е като техния, защото неговият Бог е Ваятелят на всичко. Израил е племето на наследството Му, Господ Вседържител е името Му.“
[17] Събери от земята всичко свое собствено, ти, която живееш в обсада!
[18] Защото така казва Господ: „Ето този път Аз ще отхвърля далече жителите на тази страна и ще ги поставя в притеснение, нека да почувстват бедствието.“
[19] Аз извиках: „Горко ми заради разрухата ми! Раната ми е неизлечима“, но си казах: „Това е само болка и ще я изтрая.“
[20] Шатърът се сгромоляса и всичките ми въжета, които го държат, се скъсаха. Децата ми отпътуваха и ги няма. Няма кой пак да разпъне моя шатър и да окачи завесите ми.
[21] Защото пастирите оглупяха и не потърсиха Господа. Затова не са постъпвали разумно и цялото им стадо е разпръснато.
[22] Чуй! Ето звук от шум идва и голям глъч от северната страна, за да обърнат нашественици юдейските градове в обиталища на чакали.
[23] Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него и човекът, когато върви, не направлява стъпките си.
[24] Господи, наказвай ме, но с мярка, за да понеса, не в гнева Си, да не би да ме унижиш.
[25] Изливай гнева Си върху народите, които не Те познават, и върху племената, които не призовават Твоето име, защото те унищожиха Яков, дори го изядоха, довършиха го и опустошиха жилището му.