[1] Грехът на Юдея е написан с желязно длето, с диамантено острие върху табличките на сърцето и върху роговете на жертвениците им.
[2] Затова като за свои деца си спомнят за своите жертвеници и ашерите си край зелените дървета, по високите хълмове.
[3] „Планино Моя в полето, ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, също твоите свещени високи места, поради греха в твоите предели.
[4] И ти поради твоята вина ще престанеш да владееш наследството си, което ти дадох. И ще направя да робуваш на враговете си в страна, която не си познавала, защото разпалихте огъня на гнева Ми, който ще гори вечно.“
[5] Така казва Господ: „Проклет да е онзи човек, който се уповава на човек, и плът прави своя сила, и чието сърце се отклонява от Господа.
[6] И ще бъде като храст в пустинята, така че няма да види, когато дойде добро, но ще обитава на изсъхнали места в пустинята, в солена и ненаселена страна.
[7] Благословен да бъде онзи човек, който се уповава на Господа и чиято надежда е Господ.
[8] И ще бъде като дърво, засадено при вода, което навред разпростира корените си при поток, така че няма да се бои, когато настъпи пек, но листата му ще се зеленеят и няма да се бои в суша, нито ще престане да дава плод.
[9] Сърцето е лукаво повече от всичко и порочно – кой може да го разбере?
[10] Аз, Господ, подлагам на изпитание сърцето, изследвам вътрешностите, за да въздам на всеки според неговия път, според плода на делата му.
[11] Като яребица, която мъти, без да е снесла, такъв е и онзи, който придобива богатство с неправда. В средата на дните си ще бъде изоставен и при своя край ще бъде глупец.“
[12] Йеремия каза: „Престолът на славата, възвишен от началото, е мястото на нашето светилище!
[13] Господи, надежда на Израил! Всички, които Те изоставят, ще бъдат посрамени. Онези, които отстъпват от Тебе, ще бъдат записани на пръст, защото изоставиха Господа, извора на живата вода.
[14] Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен, защото Ти си моя слава.
[15] Ето те ми казват: „Къде е словото Господне? Нека дойде!“
[16] Но аз не побягнах от пастирството и от това да не Те следвам, нито желаех скръбния ден. Ти знаеш! Това, което е излязло от устните ми, беше пред Твоето лице.
[17] Не бъди страшен за мене. Ти си мое прибежище в ден на бедствие.
[18] Нека бъдат посрамени онези, които ме преследват, но аз да не се посрамя. Нека се ужасяват, но аз да не се ужасявам. Докарай върху тях ден на бедствие; сломи ги с двойна разруха!“
[19] Така ми каза Господ: „Иди и застани при портата на синовете на народа, през която влизат и излизат юдейските царе, и при всички йерусалимски порти
[20] и им кажи: „юдейски царе, слушайте словото на Господа, и всички от Юдея, и всички жители на Йерусалим, които влизате през тези порти!
[21] Така казва Господ: „Внимавайте за своя живот и не носете товар в съботен ден, не го внасяйте през йерусалимските порти
[22] и не изнасяйте товар от къщите си в съботен ден, и не извършвайте никаква работа, но освещавайте съботния ден, както заповядах на предците ви.
[23] А те не послушаха и не приклониха ухото си, но упорстваха, за да не слушат гласа Ми и да не приемат назидание!
[24] Но ако се вслушате внимателно в Мене – казва Господ – да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден, но да пазите свят съботния ден и да не извършвате в него никаква работа,
[25] тогава ще влизат през портите на този град царе и князе, седящи на Давидовия престол, яздейки на колесници и на коне – те и техните сановници, мъжете от Юдея и йерусалимските жители. Тогава този град ще бъде обитаван вечно.
[26] И ще дойдат от градовете на Юдея и от йерусалимските околности, от Вениаминовата земя и от Шефела, от планинската област и от Негев, които носят жертви за всеизгаряния и други кръвни жертви, и хлебни приноси, и ливан, които донасят за благодарствени жертви в дома Господен.
[27] Но ако не Ме послушате да пазите свят съботния ден и да не носите товар, нито да влизате с такъв товар през йерусалимските порти, тогава ще запаля огън в портите му и той ще погълне йерусалимските палати, и няма да бъде угасен“.“