[1] „В онова време, казва Господ, Аз ще бъда Бог на всичките родове на Израил и те ще бъдат Мой народ.
[2] Така казва Господ: „Народът, който оцеля от меча, ще намери милост в пустинята, когато Израил странства към своето място на почивка“.“
[3] Господ ми се яви отдалече и рече: „Обикнах те с вечна любов, затова продължих да ти оказвам милост.
[4] Отново ще те съградя и ще бдеш съградена, девице Израилева, отново ще се украсяваш с цимбали и ще излизаш на хорото на онези, които се веселят.
[5] Отново ще насаждаш лозя по хълмовете на Самария; а онези, които са ги насаждали, ще се радват на плода им.
[6] Защото ще дойде ден, когато пазачите по Ефремовите планини ще викат: „Станете и да се изкачим на Сион при Господ, нашия Бог“.“
[7] Защото така казва Господ: „Пейте с радост за Яков и славете събранието на народите. Оповестете, прославете и кажете: Спаси, Господи, Своя народ и остатъка от Израил.
[8] Ето Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на земята: слепи и сакати заедно с тях, бременни и родилки – голямо множество ще се върне тука.
[9] С плач ще дойдат, но ще ги поведа с утеха и ще ги доведа при водни потоци по равен път, по който няма да се спънат, защото съм Отец на Израил и Ефрем е Мой първороден.“
[10] Слушайте, народи, словото на Господ и разгласете по далечните острови, като казвате: „Който разпиля Израил, Той ще го върне, ще го събере и опази, както пастир – стадото си.
[11] Защото Господ ще изкупи Яков, ще го избави от ръката на по-силния от него.
[12] Те ще дойдат и ще тържествуват на височината Сион, и ще се стекат към благата Господни – към пшеницата, виното и маслиновото масло, към агнетата и добитъка. И душата им ще бъде като напоявана градина и няма да се измъчват вече.
[13] Тогава девицата ще се весели на хорото, също младежите и старците заедно. И ще обърна скръбта им в радост, ще ги утеша и ще ги развеселя след тяхната скръб.
[14] И ще нахраня душата на свещениците, Моят народ ще бъде наситен с Моите блага, казва Господ.“
[15] Така казва Господ: „Глас се чува в Рама, писък и горчив плач. Рахил оплаква децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма.“
[16] Така казва Господ: „Въздържай гласа си от ридания и очите си от сълзи, защото ще те възнаградя за твоите трудове, казва Господ; те ще се върнат от неприятелската страна.
[17] Има и надежда за твоето бъдеще, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в своите предели.
[18] Наистина, чувам Ефрем да оплаква съдбата си: Ти ме наказа и бях наказан като неукротено теле. Върни ме при Тебе и ще се обърна, защото Ти, Господи, си мой Бог.
[19] Когато бях върнат, аз съжалих и като бях доведен до вразумяване, удрях се по бедрото. Засрамих се и бях смутен, защото носих укора на младостта си.
[20] Ефрем не Ми ли е скъп син? Не Ми ли е обична рожба? Защото колкото и да говоря против него, все още мисля за него. Затова се смущава душата Ми за него. Сигурно ще се смиля над него, казва Господ.
[21] Постави си пътни знаци, отбележи си пътя със стълбове и насочи сърцето си към онзи път – към пътя, по който си ходила! Върни се, девице Израилева, върни се към тези твои градове.
[22] Докога ще се скиташ насам-натам, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши нещо ново на земята: жена ще обгърне с любов своя мъж.“
[23] Така казва Господ Вседържител, Бог на Израил: „Когато променя съдбите им, отново ще казват тези думи в земята на Юдея и в градовете ѝ: „Господ да те благослови, жилище на правдата, свята планина!“
[24] И ще населяват Юдея заедно с всичките ѝ градове, земеделци и онези, които ходят със стада.
[25] Защото ще дам сила на изнурената душа и ще наситя всяка изнемощяла душа.“
[26] След това се събудих и размислих – и моят сън ми беше приятен.
[27] „Ето идват дни, казва Господ, когато ще засея дома на Израил и Юдея с човешко семе и със семе на добитък.
[28] И както следях, за да изкоренявам и съкрушавам, да погубвам и разрушавам, така ще бдя над тях, за да градя и да насаждам, казва Господ.
[29] В онези дни няма да казват повече: „Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата им изтръпнаха,
[30] но всеки ще умира поради собствената си вина. Всеки човек, който яде кисело грозде, неговите зъби ще изтръпнат“.“
[31] „Ето идват дни, казва Господ, и ще сключа нов завет с Израилевия дом и Юдовия дом;
[32] не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; онзи мой завет те престъпиха, въпреки че бях техен господар, казва Господ.
[33] Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще вложа вътре у тях Своя закон и ще го напиша в сърцата им. И ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.
[34] Тогава няма вече всеки да учи ближния си и всеки – брата си, като казват: „Познайте Господ!“, защото те всички ще Ме знаят – от малък до голям, казва Господ, защото ще простя беззаконията им и повече няма да си спомням греха им.“
[35] Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина денем и разпорежда луната и звездите за светлина нощем, Който надига морето и вълните му бушуват. Господ Вседържител е името Му.
[36] „Ако тези наредби престанат да действат пред Мене, казва Господ, то и потомството на Израил ще престане да бъде Мой народ занапред.“
[37] Така казва Господ: „Ако може да се измери небето нагоре и основите на земята да се изследват надолу, то и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство за всичко, което извърши, казва Господ.“
[38] „Ето идват дни, казва Господ, и градът ще бъде възстановен за слава на Господ – от кулата Хананел до ъгловите порти.
[39] И землемерна връв ще се опъне към хълма Гареб, после ще завие към Гоа.
[40] И цялата долина на труповете и на жертвената пепел, и всичките терасирани полета до потока Кедрон, до ъгъла на Конската порта на изток ще бъде вече свята на Господ, няма да се разруши и няма да се съсипе за вечни времена.“