[1] Думи, които бяха дадени на Йеремия от Господа:
[2] Слушайте думите на този завет и кажете на мъжете от Юдея и на йерусалимските жители.
[3] И кажи им: „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Проклет да бъде онзи човек, който не слуша думите на този завет,
[4] които заповядах на вашите предци в деня, когато ги изведох от египетската земя, от пещта за желязо: „Слушайте гласа Ми, изпълнявайте всичко, което ви заповядах. И така ще бъдете Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог,
[5] за да изпълня клетвата, с която се клех на предците ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед, тъй както е в този ден“.“ Тогава в отговор казах: „Така да бъде, Господи!“
[6] И Господ ми каза: „Извикай всички тези думи по градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим, като кажеш: „Слушайте думите на този завет и ги следвайте.“
[7] Защото повтарях и постоянно предупреждавах от деня, когато ги извеждах от египетската земя, и до днес, като ставах рано и предупреждавах: „Слушайте гласа Ми!“
[8] Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, но всеки следваше упорството на злото си сърце. Затова докарах върху тях всичко, казано в този завет, който им заповядах да следват, но те не изпълняваха.“
[9] И Господ ми каза: „Заговор се разкри сред мъжете на Юдея и сред йерусалимските жители.
[10] Те са се върнали към беззаконията на праотците си, които се бяха отказали да слушат Моите думи и бяха последвали чужди богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом нарушиха завета, който бях сключил с предците им.“
[11] Затова така казва Господ: „Ето ще докарам върху тях беда, която няма да избягнат. Тогава ще викат към Мене, но няма да ги чуя.
[12] Тогава градовете на Юдея и йерусалимските жители ще завикат към боговете, на които принасят жертви, но те няма да ги спасят по време на бедствието им.
[13] Защото, колкото е броят на градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдейо, и колкото е броят на йерусалимските улици, толкова жертвеници издигнахте за посрама, за да кадите на Ваал.
[14] Затова ти, Йеремия, не се моли за този народ, не издигай глас за молитва за тях, защото няма да ги послушам по времето, когато викат към Мене поради бедствието си.
[15] Какво право има Моят любезен в Моя дом, когато е сторил много злини? И свещеното жертвено месо ще отмъкне от тебе, защото се радваш, когато вършиш зло.
[16] Господ те нарече „маслина вечнозелена“, хубава, с добри плодове. Но с огромен боен шум Той запали огън на нея и нейните клони се прекършиха.
[17] Господ Вседържител, Който те насади, определи срещу тебе бедствие заради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом са сторили, като Ме дразнеха с кадилните си жертви на Ваал.“
[18] Но Господ ми откри това и аз зная. Тогава Ти ми показа делата им.
[19] И аз като кротко агне, водено на клане, дори не узнах, че са скроили замисъл против мене, като казваха: „Нека строшим дървото с неговите плодове и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че да не се споменава повече името му.“
[20] Но, Господи Вседържителю, Който съдиш праведно, нека видя Твоето възмездие спрямо тях, защото на Тебе поверих делото си!
[21] Затова така казва Господ на плътските мъже, които искат да отнемат живота ми и казват: „Да не пророкуваш в името на Господа и няма да умреш от нашата ръка!“
[22] Затова така казва Господ Вседържител: „Ето Аз ще ги накажа така, че младите да умрат от меч, синовете и дъщерите им – от глад.
[23] И остатък няма да остане от тях, защото ще докарам бедствие върху мъжете от Анатот в годината, когато ги наказвам.“