[1] След това Ахавовият син Йорам се възцари над Израил в Самария в осемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува дванадесет години.
[2] И той вършеше зло пред Господа, но не като баща си или майка си, защото премахна Вааловия идол, който баща му беше направил.
[3] Само се придържаше към греховете на Йеровоам, Наватовия син, с които той беше въвлякъл в грях Израил, и не се отклоняваше от тях.
[4] Моавският цар Меша имаше много стада и плащаше данък на израилския цар по сто хиляди агнета и вълната на сто хиляди овни.
[5] Но щом Ахав умря, моавският цар се разбунтува против израилския цар.
[6] Затова в онези дни цар Йорам излезе от Самария и направи преглед на всички боеспособни израилтяни,
[7] върна се и изпрати да кажат на юдейския цар Йосафат: „Моавският цар се разбунтува против мене. Ще дойдеш ли с мене на война против Моав?“ Той отговори: „Ще дойда! Аз съм готов наравно с тебе, моят боен народ е както твоя народ, моите коне са готови, както твоите коне.“
[8] Тогава той попита: „По кой път ще отидем?“ Отговорът беше: „По пътя през едомската пустиня.“
[9] Така израилският цар тръгна заедно с юдейския цар и едомския цар и те заобикаляха по този път седем дена. Нямаше вода нито за войската, нито за животните, които пехотинците водеха със себе си.
[10] Тогава израилският цар каза: „Горко ни! Това е, защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“
[11] Но Йосафат каза: „Няма ли тук Господен пророк, чрез когото можем да попитаме Господа?“ И един от служителите на израилския цар каза: „Елисей, Сафатовият син, е тук, онзи, който е прислужвал на пророк Илия.“
[12] Йосафат каза: „С него е словото на Господа.“ Така израилският цар, съпровождан от Йосафат и едомския цар, слязоха при него.
[13] Тогава Елисей каза на израилския цар: „Какво общо имам с тебе? Иди при пророците на своя баща или при пророците на своята майка.“ Но израилският цар му каза: „Не! Защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“
[14] Тогава Елисей каза: „Жив е Господ Вседържител, на Когото служа! Ако не почитах юдейския цар Йосафат, нито бих те погледнал, нито бих се отнесъл с внимание към тебе.“
[15] Сега доведете ми един музикант. И докато музикантът свиреше, ръката на Господа беше върху Елисей
[16] и той каза: „Така казва Господ: „Превърни това корито на река в дълбоки водоеми“.
[17] Защото така казва Господ: „Няма да видите нито вятър, нито дъжд, а това корито на река ще се напълни с вода, от която ще пиете вие с войската си и добитъка си.“
[18] Това е лесно в очите на Господа и Той ще предаде Моав във вашите ръце.
[19] Вие ще разрушите всеки укрепен град и всички главни градове. Ще повалите всички плодни дървета и ще запушите всички водни извори. След това ще засипете цялата плодородна земя с камъни.“
[20] На сутринта по времето, когато се принася безкръвната жертва, водата дойде откъм Едом и страната се изпълни с нея.
[21] Когато всички моавците чуха, че царете се приближават, за да воюват с тях, те събраха мъжете – т.е. всички младежи на възраст за военна служба – и се струпаха край границата.
[22] Те станаха рано сутринта и слънцето огряваше водата, и моавците видяха от отсрещната страна, че водата е червена като кръв.
[23] Тогава те извикаха: „Това е кръв! Царете са се сбили помежду си и са се изтребили един друг. Сега, Моав, на плячка!“
[24] Когато отидоха при израилския стан, израилтяните се надигнаха и започнаха да разбиват моавците и те побягнаха пред тях, а израилтяните продължаваха да налитат върху тях и да ги избиват.
[25] Те събаряха градовете и всеки хвърляше камък върху всяко парче плодородна земя, докато се напълнеше. Те запушиха всички водни извори, повалиха всички плодни дървета, така че остана само Кир-Харешет с крепостта. И въоръжените с прашки го обкръжиха и го обстрелваха.
[26] Когато моавският цар видя, че губи битката, взе със себе си седемстотин мечоносци, за да пробият фронтовата линия на едомския цар, но не успя.
[27] Тогава той взе първородния си син, който трябваше да царува вместо него, и го принесе в жертва на градската стена. Това причини голямо възмущение сред израилтяните, те се оттеглиха и се завърнаха в земята си.