[1] И когато дойде време Господ да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия и Елисей идваха от Галгал.
[2] Илия каза на Елисей: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща във Ветил.“ Но Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те отидоха във Ветил.
[3] Пророческите синове, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе и ще го възнесе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“
[4] Илия пак му каза: „Елисей, стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща в Йерихон.“ И отново Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те достигнаха до Йерихон.
[5] Тогава учениците на пророка, които бяха в Йерихон, се приближиха до Елисей и му казаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“
[6] И още веднъж Илия му каза: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща към Йордан.“ Отново Елисей отговори: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така двамата продължиха.
[7] Тогава петдесет души от учениците на пророка тръгнаха и се спряха недалече отстрани, а двамата стояха с лице към Йордан.
[8] Илия взе кожуха си, нави го и удари с него по водата, и тя се раздели на две страни. И двамата преминаха по сухо.
[9] Когато те преминаваха, Илия каза на Елисей: „Искай каквото желаеш да направя за тебе, преди да бъда взет от тебе.“ Елисей каза: „Нека да бъде мой двоен дял от твоя дух.“
[10] Той отговори: „Ти искаш трудно нещо. Ако ме видиш как ще бъда взет от тебе, така и ще стане. Ако ли пък не видиш, това няма да стане.“
[11] Както вървяха по пътя и разговаряха, изведнъж се появи огнена колесница с огнени коне и ги разделиха един от друг. Илия бе грабнат във вихрушката към небето.
[12] Елисей гледаше това и извика: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и конницата му!“ И вече не го видя. Тогава сграбчи дрехите си и ги раздра на две.
[13] След това той вдигна кожуха на Илия, който бе паднал от него, върна се и застана на брега на Йордан.
[14] Тогава той взе кожуха на Илия, който бе паднал от него, удари с него по водата и каза: „Къде е сега Господ, Бог на Илия?“ И удари по водата и тя се раздели на две страни, и Елисей премина.
[15] Отдалече го видяха учениците на пророка, които бяха срещу Йерихон, и казаха: „Илиевият дух почива върху Елисей.“ След това излязоха, за да го посрещнат, и му се поклониха до земята.
[16] Тогава му казаха: „Ето сред нас, твоите служители, има петдесет души силни мъже. Нека те отидат да потърсят твоя господар. Може би Господният Дух го е вдигнал и го е оставил на някоя планина или в някоя долина.“ Но той отговори: „Не ги изпращайте!“
[17] Но те настояваха много пред него, докато му дотегнаха и каза: „Изпратете ги!“ Така те изпратиха петдесетте души, който го търсиха три дена, но не го намериха.
[18] Те се върнаха при Елисей, който пребиваваше в Йерихон. Той им припомни: „Не ви ли казах да не ходите?“
[19] Жителите на града казаха на Елисей: „Ето, както виждаш, господарю мой, разположението на този град е добро. Но водата е лоша и земята е безплодна.“
[20] Той отвърна: „Дайте ми нова, плитка купа и поставете сол в нея.“ И му дадоха.
[21] Тогава той излезе при водния извор, хвърли там солта и рече: „Така казва Господ: „Аз направих тази вода добра; занапред от нея няма да извира нито смърт, нито безплодие“.“
[22] И водата си е добра и до днес според думите, които изрече Елисей.
[23] Оттам той тръгна към Ветил и докато вървеше, по пътя от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като казваха: „Влизай, плешивецо. Влизай, плешивецо!“
[24] Той се озърна, погледна ги втренчено и ги прокле в името на Господа. В това време от гората излязоха две мечки и разкъсаха четиридесет и две деца от тях.
[25] Оттук Елисей отиде на планината Кармил и оттам се завърна в Самария.