[1] Тогава царят изпрати вест и при него се събраха всички стареи на Юдея и Йерусалим.
[2] Царят отиде в Господния храм и с него отидоха всички юдеи и всички йерусалимски жители заедно със свещениците и пророците, целият народ, от най-малкия до най-големия. Той им прочете гласно всичко, казано в Книгата на завета, която беше намерена в Господния храм.
[3] След това царят застана до колоната и сключи завет пред лицето на Господа да следва от все сърце и душа Господа, като спазва заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, за да утвърди думите на този завет, написани в тази книга, и целият народ възприе словата на завета.
[4] Царят заповяда на първосвещеника Хелкия, на втория свещеник и на пазачите при прага да изнесат от Господния храм всички неща, направени за Ваал, за Астарта и за цялото небесно войнство, и да ги изгорят извън Йерусалим в долината на Кедрон. След това те отнесоха пепелта им във Ветил.
[5] Той отстрани идолопоклонните жреци, които юдейските царе бяха поставили, за да принасят кадилни жертви на високите места в юдейските градове и в околностите на Йерусалим, заедно с онези, които кадяха на Ваал, на слънцето, на луната, на съзвездията и на цялото небесно войнство.
[6] Той изнесе ашерата от Господния храм в Кедронската долина извън Йерусалим и я изгори при потока Кедрон. След това я стри на прах и хвърли прахта ѝ в общите места за погребване на хората.
[7] Събори също постройките, които бяха в двора на Господния храм, на тези жени, посветени на ашерата, и в които те тъчеха дрехи за ашерата.
[8] Той изведе всички жреци от юдейските градове и оскверни високите места, където жреците принасяха кадилни жертви, от Гева до Вирсавия. Разори високите места при портите – това при входа на портата на градоначалника Иисус и онова, което бе отляво на градската порта.
[9] Макар свещениците при високите места да не принасяха вече жертви върху жертвеника Господен в Йерусалим, но те ядяха безквасен хляб заедно с братята си.
[10] Той оскверни мястото Тофет, което е в Еномовата долина, така че никой да не може да принуждава сина си или дъщеря си да бъдат принасяни в жертва на Молох.
[11] Премахна също конете, които юдейските царе бяха поставили в чест на слънцето пред входа на Господния храм в пристройките близо до стаите на царедвореца Нетан-Мелех, а посветените на слънцето колесници изгори с огън.
[12] Царят събори жертвениците по покрива на горната стая на Ахаз, които юдейските царе бяха направили, и жертвениците на Манасия в двата двора на Господния храм. Той ги разби и хвърли прахта им в потока Кедрон.
[13] Царят оскверни и високите места пред Йерусалим, южно от Елеонската планина, които израилският цар Соломон беше съградил за Астарта, сидонската мерзост, и за Хамос, моавската мерзост, и за Милком, амонската мерзост.
[14] Той строши свещените стълбове, насече ашерите и запълни мястото им с човешки кости.
[15] И жертвеника във Ветил, високото място, което беше направил Наватовият син Йеровоам, с което той въвлече Израил в грях – този жертвеник и високото място той разори. Той изгори високото място и го направи на прах, и изгори ашерата.
[16] Когато Йосия се обърна и видя гробовете, които бяха там на планината, изпрати хора, за да вземат костите от гробовете и да ги изгорят на жертвеника, така осквернявайки го, според словото на Господа, което Божият човек провъзгласи – онзи, който бе говорил за тези неща.
[17] Тогава Йосия попита: „Какъв е този паметник, който виждам?“ И жителите на града му отговориха: „Гробът на Божия човек, който дойде от Юдея и възвести всички тези неща, които ти направи с жертвеника във Ветил.“
[18] Той отвърна: „Оставете го! Нека никой да не мести костите му.“ Така те оставиха единствено неговите кости заедно с костите на пророка, който беше дошъл от Самария.
[19] Йосия премахна всички капища по високите места в градовете на Самария, които израилските царе бяха направили, огорчавайки Господа. Той направи с тях същото, което беше направил във Ветил.
[20] Той закла всички жреци на високите места, които бяха там, върху жертвениците и изгори върху тях човешките кости. Тогава се върна в Йерусалим.
[21] Царят заповяда на целия народ: „Извършете Пасхата на Господа, вашия Бог, както е писано в тази Книга на завета.“
[22] Защото точно такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които управляваха Израил през всичките дни на царете на Израил и Юдея
[23] освен в осемнадесетата година от царуването на цар Йосия; тази Пасха беше извършена за Господа в Йерусалим.
[24] Освен това Йосия изтреби извиквачите на мъртъвци и духове, гадателите, терафимите, идолите и всички подобни мерзости, които се появяваха в юдейската страна и в Йерусалим, за да се изпълнят думите на Закона, написан в книгата, която свещеникът Хелкия намери в Господния храм.
[25] Нямаше цар като Йосия, нито след него се появи такъв, който да се е обърнал към Господа от цялото си сърце и душа и с всичките си сили в съответствие с целия закон на Мойсей.
[26] Но Господ още не се отвръщаше от яростта на големия Си гняв, който пламна против Юдея поради всичките огорчения, с които Манасия Го бе разгневил.
[27] Господ бе заявил: „Аз ще отстраня Юдея от Своето лице, както отстраних Израил. Аз ще отхвърля този град, който избрах, Йерусалим, и храма, за който бях казал: „Там ще бъде името Ми“.“
[28] Останалите дела на Йосия и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.
[29] По негово време фараонът Нехао, египетският цар, потегли към асирийския цар при река Ефрат. Когато цар Йосия излезе срещу него, този, когато го видя при Мегидон, го умъртви.
[30] Неговите служители пренесоха тялото му от Мегидон и го донесоха в Йерусалим, където го погребаха в неговата гробница. Тогава народът на страната взе Йоахаз, сина на Йосия, помаза го и го възцари вместо баща му.
[31] Йоахаз беше на двадесет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Йерусалим. Името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Йеремия от Ливна.
[32] Той вършеше зло пред очите на Господа точно така, както вършеха всичките негови предци.
[33] Фараонът Нехао задържа Йоахаз в Ривла, в земята на Емат, за да не царува в Йерусалим; след това наложи глоба на страната сто таланта сребро и един талант злато.
[34] Фараонът Нехао възцари Йосиевия син Елиаким вместо баща му Йосия и му промени името на Йоаким. Той взе Йоахаз и го отведе в Еипет, но там той умря.
[35] Йоаким даваше на фараона златото и среброто, но той обложи с данък страната, за да внася парите във фараоновата хазна. От народа на страната той изискваше среброто и златото от всеки според данъчната му оценка, за да плаща на фараона Нехао.
[36] Йоаким беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува единадесет години в Йерусалим. Името на майка му беше Зебуда, дъщеря на Федая от Рума.
[37] Той вършеше зло в очите на Господа, точно както вършеха предците му.