[1] Когато цар Езекия чу думите, раздра дрехите си, надяна вретище и влезе в Господния храм.
[2] След това той изпрати управителя Елиаким, писаря Севна заедно с по-старите свещеници, наденали вретища, при пророк Исаия, син на Амоц.
[3] Те му казаха: „Така говори Езекия: „Това е ден на притеснение, на наказание и посрама, защото децата тъкмо се раждат, но сила няма да се родят.
[4] Може би Господ, твоят Бог, чу всичките думи на Рабсак, когото неговият господар, царят на Асирия, изпрати, за да излива презрение срещу живия Бог, и може би Той ще укори думите, които Господ, твоят Бог е чул. Затова помоли се за остатъка, който е оцелял“.“
[5] Така казаха служителите на цар Езекия, които дойдоха при Исаия,
[6] и Исаия им отвърна: „Така кажете на вашия господар: „Така говори Господ: „Не се бой от думите, които чу и с които служителите на асирийския цар Ме хулеха.
[7] Ето Аз ще поставя в него дух и той ще чуе мълва, и ще се завърне в своята страна. И Аз ще го погубя с меч в неговата земя“.“
[8] Междувременно Рабсак се завърна и намери асирийския цар, сражаващ се против Ливна, защото беше чул, че царят е потеглил от Лахис.
[9] Когато асирийският цар чу донесението за етиопския цар Тирхака: „Ето той излезе да воюва с тебе“ тогава отново изпрати пратеници при Езекия да кажат:
[10] „Така кажете на юдейския цар Езекия: „Нека не те лъже твоят Бог, на Когото се уповаваш, като мислиш, че Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.
[11] Ето ти си чул какво асирийските царе са направили с всички страни, изцяло опустошавайки ги, така че ти как ще се избавиш?
[12] Избавиха ли ги боговете на народите, които предците ми съсипаха, като Гозан, Харан, Рецеф и еденците, които бяха в Таласар?
[13] Къде са царят на Емат или царят на Арпад, или царят на града Сепарваим, на Ена или Ива“?“
[14] Езекия получи писмата от пратениците и гласно ги прочете. Тогава отиде в Господния храм и ги разгъна пред лицето на Господа.
[15] Езекия се молеше пред Господа и казваше: „О, Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими, Ти наистина си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.
[16] Наклони ухото Си и чуй, Господи. Отвори очите Си и виж, Господи. Чуй думите на Сенахирим, които той изпрати, за да похули живия Бог!
[17] Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха народи и земите им.
[18] И хвърлиха боговете им в огън, въпреки че те не са богове, а само произведение на човешки ръце, парчета от дърво и камък. Затова ги унищожиха.
[19] И сега, Господи, Боже наш, избави ни от неговата ръка. Нека всички земни царства узнаят, че Ти, Господи, единствен си Бог.“
[20] Тогава Амоцовият син Исаия изпрати да кажат на Езекия: „Така говори Господ, Бог Израилев, Онзи, Когото ти призова срещу асирийския цар Сенахирим: „Чух те“.“
[21] Това е словото, което Господ обяви за него: „Тя те презря, тя ти се присмя, Девицата, дъщерята на Сион, зад тебе ще поклати главата си дъщерята на Йерусалим.
[22] Кого си укорил и похулил? Против кого си надигнал глас или си вдигнал очите си в присмех? Против Светия Израилев!
[23] Чрез твоите пратеници ти укоряваше Господа и казваше: „С моята колеснична мощ аз се изкачих на планинските височини, по склоновете на Ливан. Изсякох високите му кедри, най-хубавите му кипариси. И стигнах до крайния му подслон сред най-добрите насаждения в градината му.
[24] Аз изкопах кладенци и пих чужда вода, и ще пресуша със стъпалата на нозете си всички египетски реки.
[25] Не сте ли чули? Аз отдавна съм подготвил това, в древни времена Аз измислих това, което сега правя да се случи – че ти ще превърнеш укрепените градове в купища развалини,
[26] така че техните жители, лишени от сила, да треперят и да са смутени, и да станат като полска трева, като зелено пасище, като краткотрайна зеленина по покривите, попарена преди да изкласи.
[27] Аз зная твоето седене, твоето излизане, твоето влизане и твоето дръзко говорене против Мене.
[28] Поради твоето дръзко говорене против Мене и твоето високомерие, което дойде до ушите Ми, Аз поставих Моята кука в ноздрите ти, Моята юзда на устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.
[29] И това ще бъде знамението за тебе. Тази година ще ядете от израсналото без обработване. Следващата година – самораслото. А на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодове.
[30] И спасеният в Юдиния дом остатък пак ще пусне корен и ще даде много плод,
[31] защото от Йерусалим ще излезе остатъкът, а от хълма Сион – оцелялото. Ревността на Господ Бог ще направи това.
[32] Затова така говори Господ относно асирийския цар: той няма да влезе в този град, нито ще изстреля стрела по него, нито ще се изправи пред него с щит, нито ще издигне обсаден вал против него.
[33] Ще се върне по същия път, по който е дошъл. Той няма да влезе в този град – говори Господ.
[34] Аз ще защитя този град и ще го спася, но заради Себе Си и заради Своя служител Давид.“
[35] И ето какво се случи същата нощ: ангел Господен ангел излезе и погуби сто осемдесет и пет хиляди мъже в асирийския стан. На сутринта, когато трябваше да станат, всички те бяха мъртви.
[36] Тогава асирийският цар Сенахирим стана, потегли, върна се и живееше в Ниневия.
[37] И когато се покланяше в капището на своя бог Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в араратската страна. Тогава неговият син Асардан се възцари вместо него.