[1] В седемнадесетата година на Ремалиевия син Факей се възцари Ахаз, син на юдейския цар Йотам.
[2] Ахаз беше на двадесет години, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Йерусалим. Той не вършеше добро в очите на Господа, своя Бог, както правеше баща му Давид.
[3] Всъщност той ходеше по пътя на израилските царе и дори принесе в жертва сина си, подражавайки на мерзостите на народите, които Господ беше изпъдил пред израилтяните.
[4] Той принасяше жертви и кадеше по високи места и по хълмове, и под всяко зелено дърво.
[5] Тогава арамейският цар Рецин и израилският цар Факей потеглиха да се сражават против Йерусалим. Те обсадиха Ахаз, но не можеха да го надвият.
[6] По онова време арамейският цар Рецин възвърна Елат на Арам, като изгони юдеите от Елат. Тогава арамейците и едомците дойдоха в Елат и живеят там и до днес.
[7] Затова Ахаз изпрати пратеници до асирийския цар Теглатфеласар с тези думи: „Аз съм твой слуга и твой син. Ела и ме избави от ръката на арамейския цар и от ръката на израилския цар, които се надигнаха против мене.“
[8] Ахаз взе среброто и златото, което се намираше в Господния храм и в съкровищницата на царския дворец, и ги изпрати като дар на асирийския цар.
[9] Асирийският цар го послуша, тръгна против Дамаск и го превзе. Той отведе в плен населението в Кир и уби Рецин.
[10] Когато цар Ахаз отиде да се срещне с асирийския цар Теглатфеласар в Дамаск, той видя жертвеника, който беше в Дамаск. Тогава цар Ахаз изпрати на свещеника Урия размера на жертвеника и формата на цялата му направа.
[11] Свещеникът Урия изгради копие на жертвеника според образеца, който цар Ахаз му беше изпратил от Дамаск. Свещеникът Урия направи това, преди цар Ахаз да пристигне от Дамаск.
[12] Царят се завърна от Дамаск, видя жертвеника, приближи се до него, изкачи се
[13] и принесе своите всеизгаряния и своята мирна жертва; той изля възлиянието си и поръси кръвта на мирната си жертва върху жертвеника.
[14] А бронзовият жертвеник, който беше пред Господа, той премести от предната страна на храма – от мястото му между новия жертвеник и храма – и го постави отстрани на новия жертвеник откъм север.
[15] Тогава цар Ахаз даде на свещеника Урия следните разпореждания: „Върху големия жертвеник изгаряй сутрешното всеизгаряне и вечерната хлебна жертва – всеизгарянето от царя и хлебния принос от него, както и всеизгарянето от целия народ на страната и хлебното му приношение, и неговото възлияние. Поръсвай върху него цялата кръв от всеизгарянето и цялата кръв от всяка кръвна жертва. Бронзовият жертвеник ще бъде за мене, за да се моля.“
[16] И свещеникът Урия направи така, както цар Ахаз заповяда.
[17] Тогава цар Ахаз сряза рамките на стойките, извади съдовете за умиване от тях и свали морето от бронзовите волове, които бяха под него. След това го постави на каменна платформа.
[18] Той премахна от Господния храм покрития вход за събота, който бяха построили в двореца, и външния вход за царя заради асирийския цар.
[19] Останалите дела на Ахаз, които той извърши, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.
[20] И Ахаз почина при предците си и беше погребан при тях в Давидовия град. И вместо него се възцари синът му Езекия.