[1] Йоас беше на седем години, когато се възцари.
[2] Йоас се възцари в седмата година на Иуй и царува в Йерусалим четиридесет години. И името на майка му беше Цивия от Вирсавия.
[3] Йоас вършеше това, което беше правилно в очите на Господа, през всичките си дни, докато свещеник Йодай го наставляваше.
[4] Но високите места не бяха премахнати и народът все още принасяше жертви и кадения по високите места.
[5] И Йоас каза на всички свещеници: „Относно парите от обещаните дарения, които са принасяни в Господния храм – парите, пресметнати за всеки изобщо, парите, пресметнати за всеки човек, и всичките пари, които хората доброволно принасят в храма на Господа, да се донесат в дома Господен;
[6] нека всеки свещеник вземе за себе си от своя доход и да поправят повредите на храма навсякъде, където се намери такава повреда.“
[7] Но понеже до двадесет и третата година на цар Йоас свещениците не бяха поправяли повредите в храма,
[8] цар Йоас повика свещеник Йодай и другите свещеници и ги попита: „Защо не поправяте повредите на храма? Отсега няма да взимате пари от вашия доход, защото той е предназначен за поправка на храма.“
[9] И свещениците се съгласиха да не взимат вече при себе си сребро от народа, нито да правят поправки на храма.
[10] Тогава свещеник Йодай взе едно ковчеже, направи дупка на капака му и го постави до жертвеника отдясно при входа на Господния храм. И свещениците, които стояха на стража при прага, поставяха там всичките пари, принасяни в Господния храм.
[11] И всеки път когато виждаха, че в ковчежето има много пари, царският писар и първосвещеникът идваха, събираха парите, намерени в Господния храм, и ги преброяваха.
[12] Тогава те предаваха отмерените пари на съхранение на онези, които бяха определени в Господния храм, и те плащаха с тях на дърводелците и строителите, които работеха в Господния храм.
[13] Те отиваха също за зидари и каменоделци, за купуване на дървен материал и дялани камъни, за поправката на повредите в Господния храм и за всички други разноски за поправката на храма.
[14] Но за Господния храм не бяха направени сребърни чаши, щипци за фитили, чаши за пръскане, тръби – никакви златни и сребърни съдове не бяха направени от парите, принасяни в Господния храм.
[15] По-скоро те бяха давани особено на работниците, които поправяха Господния храм.
[16] И не изискваха сметка от мъжете, на които поверяваха парите, да ги дават на онези, които работят, защото те постъпваха честно.
[17] Парите от жертви за вина и от жертви за грях не се внасяха в Господния храм, те бяха за свещениците.
[18] Тогава арамейският цар Азаил тръгна на поход, отиде да воюва против Гет и го превзе; след това Азаил намисли да отиде против Йерусалим.
[19] Но юдейският цар Йоас взе всички свещени предмети, които неговите предци, юдейските царе Йосафат, Йорам и Охозия, бяха пожертвали на храма, заедно с неговите свещени предмети и всичкото злато, което се намираше в съкровищниците на Господния храм и на двореца, и го изпрати на арамейския цар Азаил. И той вдигна обсадата от Йерусалим.
[20] Останалите дела на Йоас и всичко, което той извърши, е записано в книгата на летописите на юдейските царе.
[21] И служителите на Йоас въстанаха, направиха заговор и го убиха в Бет-Мило по пътя за Сила.
[22] Убиха го служителите му Йозакар, син на Шимеат, и Йехозавад, син на Шомер. Йоас умря и го погребаха при предците му в Давидовия град. Тогава неговият син Амасия се възцари вместо него.