Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] В онези дни Езекия се разболя смъртно и Амоцовият син пророк Исаия дойде при него и му каза: „Така казва Господ: „Оправи дома си, защото ще умреш и няма да оздравееш“.“

[2] Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли на Господа с тези думи:

[3] „О Господи, спомни си как вървях пред Тебе с вярност и с предано на Тебе сърце и вършех всичко, което е праведно в Твоите очи.“ И Езекия се разплака силно.

[4] А Исаия още не бе излязъл от средния двор на двореца и ето бе изречено слово на Господа към него:

[5] „Върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: „Така казва Господ, Бог на Давид, твоя отец: „Чух твоята молитва и видях сълзите ти. Ето Аз ще те изцеля и на третия ден ще отидеш в Господния храм.

[6] И ще прибавя петнадесет години към твоя живот. Ще избавя тебе и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град заради Себе Си и заради Давид, Моя служител“.“

[7] Тогава Исаия каза: „Вземете и смачкайте смокини.“ И те донесоха и поставиха на болното място и той оздравя.

[8] Езекия попита Исаия: „Какво е знамението, че Господ ще ме изцели и че на третия ден ще отида в Господния храм?“

[9] Исаия отговори: „Това е знамението от Господа, че Той ще изпълни словото, което е изрекъл: може ли сянката да се придвижи напред или да се върне десет стъпки?“

[10] Езекия каза: „По-лесно е да се измести сянката десет стъпала, отколкото тя да се върне десет стъпала назад.“

[11] Но пророк Исаия призова Господа и Той върна сянката назад на същото разстояние, на което тя вече беше залязла по стъпалата на Ахаз, десет стъпала.

[12] В онова време Меродах-Валадан, син на вавилонския цар Валадан, изпрати писма и подарък на Езекия, защото беше чул, че Езекия е болен.

[13] Езекия ги изслуша и показа на пратениците цялата съкровищница, среброто и златото, ароматите, подправките и финото маслиново масло, своята оръжейна и всичко, което се намираше в съкровищниците му. Не остана нищо в двореца му или в царството му, което да не им показа.

[14] Тогава пророк Исаия дойде при цар Езекия и го попита: „Какво ти казаха тези хора? Откъдете дойдоха при тебе?“ Езекия отговори: „Дойдоха от далечна страна, от Вавилон.“

[15] Тогава той попита: „Какво видяха в твоя дворец?“ На това Езекия отговори: „Те видяха всичко, което е в моя дворец. Не остана нищо от страната ми, което да не видяха.“

[16] Исаия каза на Езекия: „Чуй словото Господне:

[17] „Ето ще дойдат дни, когато всичко в твоя дворец, всичко, което твоите бащи са събрали до днес, ще бъде откарано във Вавилон. Нищо няма да остане – казва Господ

[18] – И някои от потомците ти, които ще ти се родят, ще ги вземат и те ще станат царедворци в двореца на вавилонския цар“.“

[19] Езекия отговори на Исаия с думите: „Словото Господне, което ти изговори, е добро. Но самият ти казваше: „Защо не, ако ще има мир и сигурност в моите дни“!“

[20] Останалите дела на Езекия и всичко, което той извърши, всичкото му юначество – как направи водоем и водопровод и прокара вода в града, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.

[21] Езекия почина при предците си и вместо него се възцари синът му Манасия.

Четвърта книга на Царете — Chapters