[1] В двадесет и третата година на Йоас, син на юдейския цар Охозия, Йоахаз, син на Иуй, се възцари над Израил в Самария и царува седемнадесет години.
[2] Той вършеше зло пред очите на Господа и следваше греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил. Той не отстъпваше от него.
[3] Гневът на Господа против израилтяните се разпали и Той ги предаваше в ръката на арамейския цар Азаил и в ръката на Азаиловия син Венадад за доста време.
[4] Тогава Йоахаз се помоли пред Господа и Господ го чу, защото видя притеснението на израилтяните, как ги притесняваше арамейският цар.
[5] И Господ даде на Израил избавител и те се освободиха от властта на арамейския цар, и израилтяните заживяха в шатрите си както преди.
[6] Обаче те не се отклониха от греховете на Йеровоамовия дом, с които той въвлече Израил в грях, но го следваха. Дори ашерата стоеше в Самария.
[7] На Йоахаз не остана никаква войска освен петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пехотинци, защото арамейският цар ги изтреби и ги превърна в прах, по която се тъпче.
[8] Останалите дела на Йоахаз и всичко, което той извърши, и юначните му подвизи са описани в книгата на летописите на израилските царе.
[9] И почина Йоахаз при предците си и беше погребан в Самария. И вместо него се възцари неговият син Йоас.
[10] Йоахазовият син Йоас се възцари над Израил в Самария в тридесет и седмата година на юдейския цар Йоас и царува шестнадесет години.
[11] Той вършеше зло пред очите на Господа и не се отвръщаше от всичките грехове на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил, а постъпваше като тях.
[12] Останалите дела на Йоас и всичко, което той извърши, и юначните му подвизи – как воюва с юдейския цар Амасия – са описани в книгата на летописите на израилските царе.
[13] И почина Йоас при предците си, а на престола му седна Йеровоам. Йоас беше погребан в Самария при израилските царе.
[14] Елисей се разболя от болест, от която впоследствие и умря. И израилският цар Йоас отиде при него и заплака пред него, изричайки думите: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и неговата конница!“
[15] Елисей му каза: „Вземи лък и стрели!“ И той взе лък и стрели.
[16] След това Елисей каза на израилския цар: „Постави ръката си на лъка.“ И той постави ръката си на лъка, а Елисей положи своите ръце върху ръцете на царя.
[17] Тогава каза: „Отвори прозореца към изток.“ И той го отвори. Тогава Елисей каза: „Стреляй!“, и той стреля. Елисей извика: „Стрела за победа от Господа! Стрела за победа над арамейците! Ти ще победиш напълно арамейците при Афек.“
[18] След това той каза: „Вземи стрелите“. И той ги взе. Тогава каза на израилския цар: „Удряй земята!“ Той удари три пъти и спря.
[19] И Божият човек му се разгневи и извика: „Трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да победиш напълно арамейците. А сега ще ги разбиеш само три пъти.“
[20] Елисей умря и го погребаха. В началото на следващата година разбойници от Моав нахлуха в страната.
[21] И се случи така, че когато погребваха един човек, хората забелязаха група разбойници. Те бързо хвърлиха мъртвеца в гроба на Елисей и си отидоха. Но когато мъртвецът докосна костите на Елисей, оживя и се изправи на краката си.
[22] Арамейският цар Азаил притесняваше израилтяните през всичките дни на Йоахаз,
[23] но Господ се смили над тях, съжали ги и се обърна към тях заради завета Си с Авраам, Исаак и Яков. Не пожела да ги изтреби и до днес не ги отхвърли от лицето Си.
[24] Когато арамейският цар Азаил умря, вместо него се възцари неговият син Венадад.
[25] Тогава Йоахазовият син Йоас си възвърна градовете от Венадад, сина на Азаил, които бяха завзети във война от Йоахаз, баща му. Йоас три пъти го разби и така възвърна градовете на Израил.