[1] Смятам за излишно да ви пиша за подпомагането на вярващите,
[2] защото зная вашата готовност, заради която се хваля с вас пред братята от Македония, че Ахая вече от година е готова и вашето усърдие подбуди повечето от тях.
[3] Изпратих и братята, за да не би нашата похвала за вас да се окаже напразна в този случай, но както бях казал, да бъдете подготвени.
[4] Все пак, ако с мене дойдат хора от Македония и ви намерят неподготвени, ще се посрамим ние, след като толкова сме ви хвалили, а да не говоря за вас.
[5] Затова сметнах за нужно да помоля братята да дойдат при вас по-рано и да подготвят събирането на предварително обявените ваши помощи, за да са готови. Но нека са плод на щедрост, а не на скъперничество.
[6] Помнете това: който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
[7] Всеки да отделя, колкото му дава сърцето, без да му се свиди или да го принуждават, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.
[8] А Бог е силен да умножи у вас всеки дар, за да имате винаги във всичко пълна задоволеност и да бъдете щедри във всяко добро дело,
[9] както е писано: „Пръсна, раздаде на сиромаси – праведността му пребъдва вечно.“
[10] А Онзи, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде и преумножи посятото от вас и да наспори плодовете на вашето благодеяние,
[11] та да бъдете богати във всичко и да проявявате голяма щедрост, която чрез нас ще предизвика благодарност към Бога.
[12] Защото извършването на това служение не само посреща нуждите на вярващите, но също така дава повод за много благодарности към Бога.
[13] И те, като се ползват от това благодеяние, прославят Бога за това, че вие изповядвате покорство към Христовото благовестие и проявявате щедрост към тях и към всички.
[14] Те ще се молят за вас, понеже много ви обичат заради изобилната благодат, която Бог ви е дал.
[15] Нека благодарим на Бога за неизразимия Му дар!