[1] За себе си аз реших да не ви наскърбявам, когато дойда отново при вас.
[2] Защото, ако аз ви наскърбявам, тогава кой ще ме радва? Нима този, когото аз наскърбявам?
[3] Затова ви и написах всичко това, за да не стане така, че когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме радват. Убеден съм за всички вас, че моята радост е радост за всички ви.
[4] Наистина ви писах от голяма мъка и с болка на сърце, както и с много сълзи, но не за да се наскърбите, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас.
[5] Ако пък някой е нанесъл оскърбление, той е наскърбил не мене, а всички вас или поне някои от вас.
[6] На него му стига наказанието, което получи от повечето от вас;
[7] дори би било по-добре да му простите и да го утешите, за да не рухне от прекалената си мъка.
[8] Затова ви моля да се отнесете към него с любов.
[9] Писах ви с цел да проверя послушанието ви – дали сте послушни във всичко.
[10] А на когото простите, прощавам и аз. Защото, ако и аз съм простил някому нещо, простил съм го заради вас пред Христос,
[11] за да не ни надвие Сатана, понеже знаем намеренията му.
[12] А когато дойдох в Троада, за да благовестя за Христос, и ми беше отворена врата за делото на Господа,
[13] духът ми не можа да се успокои, понеже не намерих Тит, моя брат. Затова се сбогувах с тях и заминах за Македония.
[14] Нека благодарим на Бога, Който винаги ни дава успех чрез силата на Христос и навсякъде разнася чрез нас като ухание знанието за Него.
[15] Защото ние сме Христово благоухание пред Бога – за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.
[16] За едните това е смъртоносно ухание, което убива, а за другите – живително ухание, което дарява живот. И кой е способен на това?
[17] Но ние не сме като другите, които търгуват с Божието слово, а говорим искрено, вдъхновени от Бога и пред Бога като служители на Христос.