Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 3:22

[1] Знаем, че когато се разруши земното ни жилище – тялото, ще получим от Бога друг дом на небето – жилище неръкотворно, вечно.

[2] Затова сега стенем, като очакваме с трепет да се нанесем в новото си небесно жилище.

[3] И ако се облечем, няма да сме голи.

[4] Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота.

[5] А Онзи, Който ни подготви за това, е Бог; Той ни даде като залог и Духа.

[6] И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далече от Господа.

[7] Защото ние постъпваме според вярата, а не според това, което виждаме.

[8] Но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа.

[9] Затова и нашият стремеж е да сме Му приятни – било когато живеем в тяло, било когато се отделяме от него.

[10] Защото всички ние трябва да се явим пред съда на Христос и всеки да получи заслуженото според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

[11] Като знаем колко е страшно пришествието на Господа, убеждаваме хората. Бог ни знае добре, а се надявам и вие да ни познавате.

[12] Не ви се изтъкваме отново, но ви даваме повод да се гордеете с нас и да имате какво да възразите на онези, които се гордеят с външни неща, а не с вътрешни качества.

[13] Защото, ако изглеждаме не на себе си, то е заради Бога; ако пък сме с ума си, то е заради вас.

[14] Христовата любов ни заставя да размислим върху това, че щом един е умрял за всички, следователно всички са умрели.

[15] А Той умря за всички, така че живите да живеят вече не за себе си, а за Онзи, Който умря и възкръсна заради тях.

[16] Така и ние вече не преценяваме никого по човешки. И ако някога гледахме на Христос по човешки, вече не гледаме на Него така.

[17] И тъй, който принадлежи на Христос, той е ново създание. Древното премина – всичко стана ново.

[18] И всичко това е от Бога, Който ни помири със Себе Си чрез Иисус Христос и ни даде да служим на помирението.

[19] Защото Бог беше Този, Който чрез Христос помири света със Себе Си, без да вменява на хората прегрешенията им, и ни повери словото на помирението.

[20] Ние действаме като посланици на Христос, сякаш Бог ви увещава чрез нас; молим ви заради Христос – помирете се с Бога!

[21] Бог заради нас натовари с целия грях Този, Който не знаеше какво е грях, за да получим чрез Него оправдаване пред Бога.

Второ послание на апостол Павел до Коринтяни — Chapters