[1] Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме,
[2] а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога.
[3] Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите,
[4] които не вярват и на които божеството на този свят е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога.
[5] Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус.
[6] Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос.
[7] Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша.
[8] Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме,
[9] гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме.
[10] Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус.
[11] Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус,
[12] така че смъртта действа у нас, а животът – у вас.
[13] И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим,
[14] като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си.
[15] Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога.
[16] Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден,
[17] понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава.
[18] Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.