Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 3:40

[1] Известяваме ви, братя, за Божията благодат, дадена на църквите в Македония.

[2] При голямото страдание, което те изпитаха, тяхната изобилна радост и крайната им бедност преляха в богатството на тяхната щедрост.

[3] Свидетелствам, че те по собствено желание дадоха дарения според силите си и дори свръх силите си,

[4] като настойчиво ни молеха да участват в това добро дело за подпомагане на служението на вярващите.

[5] И не само онова, което очаквахме, но те дори себе си отдадоха в услуга първо на Господа, а сетне и на нас по волята на Бога.

[6] Затова помолихме Тит, както беше започнал от по-рано, да завърши сред вас и това добро дело,

[7] та както във всичко се отличавате – във вяра и слово, в знание и всяко усърдие, а и в обичта си към нас, така да се отличите и в тази добродетел.

[8] Не ви го казвам като заповед, а за да изпитам чрез усърдието на другите искреността на вашата любов.

[9] Защото вие знаете милостта на нашия Господ Иисус Христос, че Той, макар да е богат, осиромаша заради вас, за да се обогатите вие чрез Неговата бедност.

[10] И по следния въпрос си давам мнението: за вас е полезно, след като преди година започнахте не само да изпълнявате, но и да желаете това дело,

[11] да го довършите сега. И както усърдието ви зависеше от желанието ви, така изпълнението му да бъде според възможностите ви.

[12] Защото ако готовността е налице, човек се преценява по това, което има, а не по онова, което няма.

[13] Аз не искам на другите да им е леко, а на вас да е трудно. Нека има равенство –

[14] излишъкът ви сега да допълни техния недостиг, та и техният излишък да помогне на вашия недостиг, за да има равенство,

[15] както е писано: „Който е събрал много, не е имал излишък, и който – малко, не е имал недостиг.“

[16] Да благодарим на Бога, Който вложи в сърцето на Тит същото усърдие за вас,

[17] защото той не само прие молбата ми, но се показа още по-усърден и по свое желание тръгна към вас.

[18] Заедно с него изпратихме и брата, когото всички хвалят заради делото на благовестието.

[19] И не само това, но църквите го избраха и да ни придружава в това добро дело, на което ние служим за слава на Самия Господ и като израз на нашето усърдие.

[20] А ние се пазим да не би някой да ни обвини за начина, по който се разпореждаме с тези големи средства,

[21] и се грижим делата ни да са добри не само пред Господа, но и пред хората.

[22] Заедно с тях изпратихме и нашия брат, когото многократно в много дела сме изпитали, че е усърден, а сега е още по-усърден заради доверието към вас.

[23] Що се отнася до Тит – той е мой другар и сътрудник сред вас, а колкото до нашите братя, те са пратеници на църквите, слава на Христос.

[24] Затова дайте както пред тях, така и пред църквите, доказателство за вашата любов и за това, че основателно се хвалим с вас.

Второ послание на апостол Павел до Коринтяни — Chapters