[1] Нима пак започваме да препоръчваме себе си? Или имаме нужда – както някои – от препоръчителни писма до вас или от вас?
[2] Вие сте нашата препоръка, написана в сърцата ни, която четат и разбират всички хора.
[3] Ясно е, че сте препоръка от Христос, подготвена чрез нашето служение, написана не с мастило, а с Духа на живия Бог – не върху каменни скрижали, а върху скрижалите на човешките сърца.
[4] Такава убеденост в Бога имаме чрез Христос –
[5] не че самите ние сме способни да измислим нещо като лично наше, а защото нашата способност е от Бога,
[6] Който ни е дал способност да бъдем служители на Новия Завет – не на буквата, а на духа. Защото буквата убива, а духът животвори.
[7] А щом като служението на Мойсеевия закон, издълбано с букви върху камък, беше придружено от такова сияние, така че израилтяните не можеха да погледнат Мойсей заради сиянието на неговото лице, макар и преходно,
[8] как няма да е още по-бляскаво служението на духа?
[9] Защото, ако служението, водещо до осъждане, беше така бляскаво, то колко повече служението, носещо оправдаване, се придружава от изобилна слава.
[10] При това онази бляскава слава не може да се сравнява със сегашната, която надминава всичко.
[11] Защото, щом преходното се яви с такава слава, колко по-голяма е славата на непреходното.
[12] Като имаме такава надежда, ние постъпваме с голяма смелост,
[13] а не както Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не видят израилтяните края на онова сияние, което е преходно.
[14] Но умът им се помрачи, защото и до днес онова покривало си остава несвалено при четенето на Стария Завет, защото то се сваля само чрез Христос.
[15] И до днес, когато се чете от книгите на Мойсей, покривалото си остава върху техните сърца.
[16] Но щом някой се обърне към Господа, покривалото се сваля.
[17] А Господ е Духът, където пък е Духът на Господа, там е свободата.
[18] Всички ние, съзерцавайки с открито лице като в огледало сиянието на Господа, напредваме от слава в слава със силата на Духа на Господа.