[1] Павел, апостол на Иисус Христос по воля Божия, и брат Тимотей – до Божията църква в Коринт, както и до всички вярващи из цяла Ахая:
[2] благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
[3] Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха,
[4] Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога.
[5] Защото, както Христовите страдания изобилно споделяме, така чрез Христос изобилно участваме в утехата.
[6] Ако все пак понасяме мъки, това е заради вашата утеха и заради спасението ви, което се осъществява чрез понасяне на същите страдания, които търпим и ние, и надеждата ни за вас е сигурна. Ако пък се утешаваме, то е заради вашата утеха и спасение,
[7] понеже знаем, че както споделяте в страданията, така ще участвате и в утехата.
[8] Искаме също да знаете, братя, за нашата мъка, която ни сполетя в Мала Азия, защото се измъчихме прекалено много – свръх силите ни, така че и животът ни беше застрашен.
[9] Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите.
[10] Той ни спаси от такава смърт и винаги ни спасява. На Него се уповаваме, че и занапред ще ни спасява,
[11] като ни съдействате и вие с вашите молитви, та много хора да отдадат голяма благодарност на Бога за дареното ни спасение.
[12] А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат.
[13] Не ви пишем нещо друго освен онова, което разбирате, когато четете. И се надявам, че ще го разберете напълно,
[14] както сте ни разбрали донякъде, че вие можете да се гордеете с нас, а също и ние – с вас, в деня на Господ Иисус.
[15] С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен.
[16] От вас щях да замина в Македония и от Македония пак щях да дойда при вас, за да ми помогнете при пътуването за Юдея.
[17] Нима, като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“?
[18] Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“.
[19] Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние – аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“.
[20] Защото в Него се изпълниха всички Божии обещания. Затова и ние казваме чрез Него „амин“ за слава на Бога.
[21] А Бог е Този, Който ни утвърждава заедно с вас в името на Христос, като ни помаза
[22] и ни даде в сърцата печата и залога на Духа.
[23] Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя.
[24] Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.