[1] Като съдействаме на Божието дело, ние ви умоляваме да не оставяте да отиде напразно Божията благодат, която получихте.
[2] Защото се казва: „В благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах.“ Ето сега е благоприятното време, ето сега е денят на спасението.
[3] Ние на никого с нищо не даваме повод да се злепостави служението ни,
[4] но във всяко отношение се проявяваме като Божии служители: с голямо търпение, в скърби, в нужди, в притеснения,
[5] в рани, в тъмници, в бунтове срещу нас, в тежък труд, в бдения, в пости,
[6] с чистота, със знание, с търпеливост, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,
[7] с възвестяване на истината, с Божия сила, с оръжията на правдата в дясната и лявата ръка,
[8] при чест и безчестие, при укори и похвали, смятат ни за измамници, но ние казваме истината,
[9] смятат ни за неизвестни, но сме известни, мислят, че е свършено с нас, а ето – живи сме, наказват ни, но не умираме,
[10] оскърбяват ни, а ние винаги сме радостни, бедни сме, но мнозина обогатяваме, нищо нямаме, а всичко притежаваме.
[11] Говорихме ви открито, коринтяни, широко отворихме сърцата си.
[12] Ние не затворихме сърцата си – вие затворихте вашите.
[13] Говоря ви като на свои деца: направете и вие като нас – отворете и вие сърцата си.
[14] Не бъдете в един впряг с невярващите. Защото какво общо има между правда и беззаконие? И какво общение има между светлината и тъмнината?
[15] Какво съгласие може да има между Христос и Велиар? Нима нещо обединява вярващия с невярващия?
[16] Каква връзка има между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „Ще се заселя сред тях и ще вървя с тях, и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.“
[17] Затова Господ казва: „Излезте от тях и се отделете. Не се докосвайте до нечисто и Аз ще ви приема.
[18] И ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери, казва Господ Вседържител.“