Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] Соломон владееше всички царства от Ефрат до египетската граница. Тези управители плащаха данъци и служеха на Соломон през всичките дни на живота му.

[2] Всекидневната прехрана на Соломон се състоеше от тридесет кора чисто пшенично брашно и шестдесет друго брашно,

[3] десет угоени говеда и двадесет – хранени на пасбище, сто овце, освен елени, сърни, диви кози и охранени птици.

[4] Защото той управляваше цялата земя от Типсах до Газа, беше над всички царе отсам реката и имаше мир с всички околни страни.

[5] Така Израил и Юда живееха спокойно, всеки под лозата си и под смоковницата си – от Дан до Вирсавия, – през всички Соломонови дни.

[6] Соломон имаше четиридесет хиляди ясли за колесничните коне и дванадесет хиляди за конницата.

[7] И тези управители доставяха всичко на цар Соломон и на всички, които бяха на трапезата му – всеки в своя месец, и не допускаха да има недостиг от нещо.

[8] Всеки доставяше също и ечемик, и слама за конете и за мулетата поредно в мястото, където беше царят.

[9] И Бог даде на Соломон мъдрост, разум и всеобхватен ум като пясъка край морето.

[10] Така Соломоновата мъдрост беше по-голяма от мъдростта на всичките синове на Изтока и от цялата египетска мъдрост.

[11] Той беше по-мъдър от всички хора – от езрахиеца Етан, от Еман, Халкол и Дарда, синовете на Махол, и името му се славеше сред всички околни народи.

[12] Той знаеше три хиляди притчи, а песните му бяха хиляда и пет.

[13] Той говори и за растенията – от кедъра на Ливан до исопа, който расте по стените; той говори за животните и птиците и за пълзящите, и за рибите.

[14] Хора от всички народи и от страна на всички царе по земята, които бяха слушали за неговата мъдрост, идваха да послушат Соломоновата мъдрост.

[15] След като чу, че е помазан за цар вместо баща си, царят на Тир Хирам изпрати свои служители при Соломон, защото Хирам винаги беше приятел на Давид.

[16] Също и Соломон изпрати да кажат на Хирам:

[17] „Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да изгради храм на името на Господа, своя Бог, поради войните с околните народи, докато Господ не ги покори под краката му.

[18] Но сега Господ, моят Бог, ми даде спокойствие отвсякъде; няма противник, нито опасности.

[19] И ето аз имам намерение да издигна храм на Господа, своя Бог, както Господ беше казал на баща ми Давид: „Твоят син, когото ще поставя на престола ти вместо тебе, той ще съгради храм на Моето име.“

[20] Затова заповядай да ми насекат кедри от Ливан и моите слуги ще бъдат с твоите слуги, и ще ти заплатя за твоите слуги, каквото кажеш, тъй като ти знаеш, че между нас няма хора, които умеят да секат дървета, както сидонците.“

[21] Като чу думите на Соломон, Хирам много се зарадва и каза: „Благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давид мъдър син да царува над този многоброен народ!“

[22] И Хирам изпрати да кажат на Соломон: „Аз изслушах това, за което беше изпратил до мене. И ще изпълня всичко, което пожела относно кедровия и кипарисовия дървен материал.

[23] Моите слуги ще го свлекат от Ливан при морето и ще разпоредя да го превозват на салове до мястото, което ти ще ми известиш – там ще го разтоварят и ти ще го отнесеш. Но и ти изпълни желанието ми – да доставяш храна за моя дом.“

[24] И така, Хирам даваше на Соломон кедрови и кипарисови дървета, колкото той искаше.

[25] А Соломон доставяше на Хирам двадесет хиляди кора пшеница за храна и двадесет кора чисто маслиново масло. Соломон даваше това на Хирам всяка година.

[26] Господ даде на Соломон мъдрост, както му беше обещал, и имаше мир между Хирам и Соломон. И те сключиха договор помежду си.

[27] Цар Соломон наложи повинност на цял Израил и повинността носеха тридесет хиляди мъже.

[28] И той ги изпращаше на смени по десет хиляди на месец – един месец бяха на работа в Ливан, а два месеца в дома си. Адонирам беше техен началник.

[29] Соломон имаше и седемдесет хиляди носачи на товари и седемдесет хиляди каменоделци в планините,

[30] освен трите хиляди и триста надзиратели, поставени от Соломон над хората, които извършваха работите.

[31] И царят заповяда да бъдат докарвани големи, скъпи дялани камъни за основата на храма.

[32] Соломоновите работници, Хирамовите строители и гевалците ги дялаха и приготвяха дървета и камъни, за да изградят храма.

Трета книга на Царете — Chapters