[1] Освен фараоновата дъщеря цар Соломон залюби много чужденки: моавки, амонки, едомки, сидонки и хетейки –
[2] от народите, за които Господ беше казал на израилтяните: „Не влизайте при тях и те да не влизат при вас, за да не привлекат сърцата ви към боговете си.“ Към тях Соломон се привърза с любовта си.
[3] Той имаше седемстотин жени и триста наложници; и неговите жени развратиха сърцето му.
[4] Защото, когато Соломон остаря, неговите жени отклониха сърцето му към други богове и сърцето му не беше напълно предано на неговия Господ Бог, както сърцето на неговия баща Давид.
[5] Соломон служеше на сидонското божество Астарта и на амонската мерзост Милком.
[6] Така Соломон извърши зло пред очите на Господа и не следваше напълно Господа, както неговият баща Давид.
[7] Тогава Соломон издигна високо място на моавската гнусота Хамос, на планината, която е срещу Йерусалим, и на амонската мерзост Молох.
[8] Това той направи за всичките си жени чужденки, които кадяха и принасяха жертви на своите богове.
[9] И Господ се разгневи на Соломон, задето отклони сърцето си от Господа, Израилевия Бог, Който два пъти му се бе явявал
[10] и му беше заповядал да не следва други богове. Но той не спази това, което Господ му беше заповядал.
[11] Затова Господ каза на Соломон: „Понеже това се върши у тебе и не спази Моя завет и Моите наредби, които ти заповядах, Аз непременно ще изтръгна от тебе царството ти и ще го дам на твой служител.
[12] Но Аз няма да направя това през твоите дни заради твоя баща Давид, но ще го откъсна от ръката на твоя син;
[13] само че цялото ти царство няма да изтръгна; едно племе ще дам на твоя син заради Моя служител Давид и заради Йерусалим, който Аз избрах.“
[14] И Господ издигна за противник на Соломон едомеца Адад, който беше от едомския царски род.
[15] По-рано, когато Давид беше в Едом и военачалникът Йоав дойде да погребе убитите, тъй като беше избил всяко мъжко в Едом
[16] – защото Йоав и всички израилтяни престояха шест месеца там, докато бъде изтребен всеки от мъжки пол в Едом, –
[17] Адад с няколко едомци от служителите на баща му избяга в Египет, а Адад беше младеж.
[18] Те тръгнаха от Мадиам, отидоха във Фаран и като взеха със себе си мъже водачи от Фаран, потеглиха и стигнаха в Египет при фараона, египетския цар. Той му даде дом и му определи издръжка, и му даде земя.
[19] Адад се ползваше с голямо благоволение пред фараона и той му даде за жена своя балдъза, сестра на царицата Тахпенес.
[20] Сестрата на Тахпенес му роди син Генуват, когото Тахпенес възпитаваше във фараоновия дом; и Генуват живееше във фараоновия дом с фараоновите синове.
[21] Когато Адад чу, че Давид е заспал при предците си и че военачалникът Йоав е умрял, каза на фараона: „Пусни ме да отида в своята страна.“
[22] Фараонът го попита: „Нима си лишен от нещо при мене, че желаеш да отидеш в страната си?“ А той отговори: „Не, но ме пусни.“
[23] Бог издигна против Соломон и друг противник, Разон, син на Елиада, който беше избягал от господаря си Адраазар, сувски цар.
[24] И след като Давид разби сувците, Разон събра около себе си мъже и стана вожд на група от мародери. Те отидоха в Дамаск, заселиха се там и той стана цар на Дамаск.
[25] Той беше противник на Израил през всичките дни на Соломон. Освен че Адад пакостеше, и той вредеше на Израил и стана арамейски цар.
[26] Също Йеровоам, син на Нават, ефремец от Цареда – майка му беше вдовица и се казваше Церуа, – служител на Соломон, и той вдигна ръка против царя.
[27] И ето причината, поради която той вдигна ръка против царя: Соломон строеше Мило и поправяше повредите в Давидовия град.
[28] Соломон, като забеляза Йеровоам, мъж юначен, че този млад човек умее да работи, го постави за надзорник на работниците от Йосифовото племе, които си отбиваха повинността.
[29] В това време се случи, че Йеровоам излезе от Йерусалим. По пътя го срещна пророк Ахия, силомец, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами на полето.
[30] Тогава Ахия сграбчи новата дреха, която беше на него, раздра я на дванадесет части
[31] и каза на Йеровоам: „Вземи си десет части, защото така говори Господ, Бог Израилев: „Ето аз изтръгвам царството от Соломоновите ръце и ти давам десет племена.
[32] А едно племе ще остане на него заради служителя Ми Давид и заради град Йерусалим, който избрах измежду всички Израилеви племена.
[33] Това ще стане, защото Ме изоставиха и се покланят на сидонската богиня Астарта, на бога на моавците Хамос и на бога на амонците Милком, и не вървят по Моите пътища, за да вършат онова, което е угодно пред очите Ми, и да спазват Моите наредби и заповедите Ми, както неговият баща Давид.
[34] Аз още не отнемам цялото царство от ръцете му, но ще го оставя да владее през всички дни на живота си заради служителя Си Давид, когото избрах, който спазваше Моите заповеди и наредби.
[35] Обаче ще отнема царството от ръката на сина му и десет племена от него ще дам на тебе,
[36] а на сина му ще дам едно племе, така че да има светилник на Давид, Моя служител, във всички дни пред Мене в град Йерусалим, който си избрах, за пребъдва там името Ми.
[37] А тебе ще взема и ще владееш над всичко, което пожелае душата ти, и ще бъдеш цар над Израил.
[38] И ако спазваш всичко, което ти заповядвам, и вървиш по Моите пътища, и вършиш угодното пред очите Ми, като спазваш Моите наредби и заповеди, както правеше Моят служител Давид, Аз ще бъда с тебе и ще ти въздигна крепък дом, какъвто създадох на Давид, и ще ти дам Израил;
[39] и ще унижа Давидовото потомство с това, но не завинаги“.“
[40] Затова Соломон искаше да убие Йеровоам, но Йеровоам стана и избяга в Египет при Сусаким, египетския цар, и остана в Египет до Соломоновата смърт.
[41] Останалите дела на Соломон и всичко, което той извърши, и мъдростта му са описани в Книгата за Соломоновите дела.
[42] Времето на Соломоновото царуване в Йерусалим над цял Израил беше четиридесет години.
[43] И Соломон почина при предците си и беше погребан в града на баща си Давид, а вместо него се възцари синът му Ровоам.