[1] Савската царица, като чу за славата на Соломон в името на Господа, дойде да го подложи на изпитание с трудни въпроси.
[2] Тя пристигна в Йерусалим с много голямо богатство: камили, натоварени с благоухания, с твърде много злато и скъпоценни камъни. Тя дойде при Соломон и разговаря с него за всичко, което ѝ беше на сърцето.
[3] Соломон ѝ обясни всички нейни въпроси и нямаше нищо непознато за царя, което да не ѝ обясни.
[4] Когато Савската царица видя цялата мъдрост на Соломон и двореца, който беше построил,
[5] и ястията на трапезата му, и жилището на служителите му, и държането на служителите, и облеклото им, и виночерпците, и всеизгарянията, които той принасяше в храма, тя се удиви.
[6] И каза на царя: „Истина е, което чух в моята страна за твоите дела и за мъдростта ти.
[7] Но докато не дойдох и не видях с очите си, аз не вярвах на казаното. А ето че и половината не ми е било казано; ти имаш повече мъдрост и богатство, отколкото съм слушала.
[8] Блажени са твоите хора, блажени са твоите служители, които винаги стоят пред тебе и слушат мъдростта ти.
[9] Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол! Понеже Господ е възлюбил Израил за вечни времена, затова те е поставил за цар, за да раздаваш съд и правосъдие.“
[10] Тогава тя даде на царя сто и двадесет таланта злато от Офир, твърде много ароматни растения и скъпоценни камъни. Нямаше вече такова изобилие от аромати, каквото Савската царица даде на Соломон.
[11] И Хирамовите кораби, които носеха злато от Офир, докараха голямо множество сандалово дърво и скъпоценни камъни.
[12] Царят направи от това дърво перила в Господния храм и в царския дворец, също и арфи и псалтири за певците. Такова сандалово дърво не беше донасяно и не беше виждано до този ден.
[13] А цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя пожела, без да се брои онова, което цар Соломон ѝ подари лично. И тя се върна със служителите си в своята страна – тя и всичките ѝ служители.
[14] Златото, което Соломон придобиваше всяка година, тежеше шестстотин шестдесет и шест таланта
[15] освен онова, което се получаваше от разните продавачи на стока, от търговците, които внасяха стока, от всички арабски царе и от областните управители.
[16] И цар Соломон направи двеста големи щита от ковано злато – за всеки щит бяха изразходвани по шестстотин сикли злато,
[17] и триста малки щита от ковано злато – за един щит бяха изразходвани по три мини злато. Тогава царят ги постави в двореца, наречен Ливанска гора.
[18] Царят направи и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато.
[19] Престолът имаше шест стъпала, а отзад горната част на престола беше закръглена и имаше облегалки от двете страни на седалището, а до облегалките бяха поставени два лъва;
[20] и върху шестте стъпала бяха поставени дванадесет лъва от двете страни. Подобно нещо не е имало в никое царство.
[21] И всичките съдове за пиене на цар Соломон бяха златни и всичките съдове в двореца Ливанска гора бяха от чисто злато – нищо нямаше от сребро, тъй като в дните на Соломон среброто се смяташе за нищо,
[22] защото царят имаше таршишки презморски кораби заедно с корабите на Хирам. Веднъж на три години таршишките кораби идваха и докарваха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
[23] Така цар Соломон надминаваше всички царе по земята по богатство и мъдрост.
[24] И всички царе по земята търсеха Соломон, за да чуят мъдростта му, която Бог бе вложил в сърцето му.
[25] Всяка година всеки от тях му поднасяше съответен дар: сребърни и златни съдове, облекла, оръжие и благоухания, коне и мулета.
[26] Соломон събра колесници и конници – имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които бяха настанени по градовете за колесниците и при царя в Йерусалим.
[27] И царят направи среброто в Йерусалим равноценно с обикновените камъни, а кедрите поради тяхното множество – равноценни със смоковниците по Шефела.
[28] От Египет и Кува докарваха конете за цар Соломон. Царските търговци ги купуваха от Кува на стада.
[29] Една колесница, купена и изнесена от Египет, струваше шестстотин сикли сребро, а всеки кон – сто и петдесет. По същия начин те лично изнасяха за всичките хетейски и арамейски царе.