[1] Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и взе фараоновата дъщеря за жена, и я доведе да живее в Давидовия град, докато довърши своя дворец, Господния храм и стените около Йерусалим.
[2] Тогава народът още принасяше жертви по високите места, защото по онова време не беше построен храм на името на Господа.
[3] Соломон възлюби Господа, като живееше съгласно наредбите на своя баща Давид, при все че принасяше жертви и приношения по високите места.
[4] И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото там беше главното високо място. Соломон принесе на този жертвеник хиляда всеизгаряния.
[5] В Гаваон Господ се яви на Соломон нощем насън. И Бог му каза: „Пожелай, за да ти дам.“
[6] Соломон отвърна: „Ти оказа велика милост на Своя служител, баща ми Давид; и понеже той постъпваше пред Тебе с истина и правда и с искрено сърце, Ти му запази тази велика милост, като му дари син, който седи на престола му, както е и днес.
[7] А сега, Господи, Боже мой, Ти си поставил Своя служител за цар вместо баща ми, но аз съм твърде неопитен и не зная как да постъпвам в различни случаи.
[8] Твоят служител е сред Твоя народ, който си избрал, народ така многочислен, че не може да се изброи, нито да се изчисли.
[9] Затова дай на Своя служител разум, за да съди Твоя народ и да различава кое е добро и кое е зло, защото кой може да управлява този Твой многоброен народ?“
[10] И на Господа беше угодно, че Соломон поиска това.
[11] Тогава Бог му каза: „Тъй като ти пожела това и не поиска за себе си дълъг живот, нито помоли за богатство за себе си, нито пожела живота на враговете си, а за себе си разум, за да умееш да съдиш –
[12] ето направих според твоята дума: дадох ти мъдрост и разум, така че преди тебе подобен на тебе не е имало и след тебе няма да се издигне подобен на тебе.
[13] Аз ти давам и това, което ти не поиска: и богатство, и слава, така че няма да има подобен на тебе между царете през всичките твои дни.
[14] Затова, ако ти ходиш по Моите пътища, като спазваш Моите наредби и Моите заповеди, както ходеше твоят баща Давид, и дните ти ще продължа.“
[15] Соломон се събуди и ето – това беше сън. И той дойде в Йерусалим и застана пред ковчега на завета Господен, принесе всеизгаряния и извърши мирни жертви. И даде голямо угощение за всички свои служители.
[16] След това при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него.
[17] Едната каза: „Аз и тази жена живеем в една и съща къща и родих, когато тя беше в къщата.
[18] И на третия ден, след като родих, тази жена също роди. А ние бяхме сами заедно, нямаше с нас външен човек в къщата – само двете бяхме в къщата.
[19] И през нощта синът на тази жена умря, понеже беше легнала върху него.
[20] Тогава тя е станала през нощта, взела е сина ми от мене, докато аз, твоята слугиня, съм спала, и го сложила на своите гърди, а своя мъртъв син поставила на моите гърди.
[21] Сутринта станах да накърмя сина си и ето той беше мъртъв, а когато на светло се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.“
[22] Другата жена каза: „Не, моят син е живият, а твоят син е мъртвият.“ А първата каза: „Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.“ И се препираха пред царя.
[23] Тогава царят каза: „Едната казва: „Живият е моят син, а мъртвият е твоят син“, и другата казва: „Не, твоят син е мъртвият, а моят син е живият“.“
[24] И царят нареди: „Донесете ми меча!“ Донесоха един меч на царя.
[25] Тогава царят каза: „Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.“
[26] Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“
[27] Тогава царят отвърна: „Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е неговата майка.“
[28] И целият Израил чу за присъдата, с която царят отсъди, и започнаха да се боят от царя, защото разбраха, че у него има Божия мъдрост, с която съди.