[1] Изминаха три години без война между арамейците и Израил.
[2] А в третата година юдейският цар Йосафат отиде при израилския цар.
[3] И израилският цар каза на служителите си: „Знаете ли, че Рамот Галаадски ни принадлежи? А ние мълчим и не го отнемаме от ръцете на арамейския цар?“
[4] Той попита Йосафат: „Ще тръгнеш ли с мене на война против Рамот в Галаад?“ А Йосафат отговори на израилския цар: „Както ти ще отидеш, така и аз; както твоят народ, така и моят народ; както твоите коне, така и моите коне.“
[5] И Йосафат каза на израилския цар още: „Попитай за Господното слово.“
[6] Тогава израилският цар събра пророците си – около четиристотин души – и ги запита: „Да ида ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ Те казаха: „Иди! Господ го предава в ръцете на царя.“
[7] А Йосафат попита: „Няма ли още и някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?“
[8] израилският цар отговори на Йосафат: „Има още един мъж – Михей, син на Йемвлай, чрез когото може да се запита Господ, но аз го ненавиждам, защото не пророчества за мене добро, но само лошо.“ Но Йосафат каза: „Царят не би трябвало да казва така.“
[9] Тогава израилският цар повика един евнух и каза: „Бързо доведи Михей, син на Йемвлай!“
[10] Израилският цар и юдейският цар Йосафат седнаха всеки на своя престол, облечени в царските одежди, при портата на Самария и всички пророци предсказваха пред тях.
[11] А Седекия, син на Кенаана, си беше направил железни рога и каза: „Така говори Господ: „С тези ще промушваш арамейците, докато ги довършиш“.“
[12] И всички пророци предсказваха същото, като казваха: „Тръгни срещу Рамот в Галлад и ще имаш успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.“
[13] Изпратеният, който беше отишъл да повика Михей, казваше на пророка: „Ето словата на пророците единогласно са добри за царя. Нека и твоята дума да бъде като словото на всеки от тях. Изречи и ти добро.“
[14] А Михей каза: „Жив е Господ, ще кажа, което Господ ми каже.“
[15] И той отиде при царя и царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ И той му отговори: „Иди, ще имаш успех, Господ ще го предаде в ръцете на царя.“
[16] А царят го попита: „Колко пъти трябва да те заклевам да не ми казваш нищо освен истината в името на Господа?“
[17] Тогава той каза: „Аз видях всички израилтяни, пръснати по планините като овци, които нямат пастир, и Господ каза: „Тези нямат господар; нека всеки се върне в дома си в мир“.“
[18] А израилският цар каза на Йосафат: „Не ти ли казах, че той не предсказва добро, а само лошо.“
[19] Но Михей продължи: „Послушай словото на Господа. Аз видях Господа да седи на Своя престол и цялото небесно войнство стоеше при Него, отдясно и отляво на Него.
[20] И Господ каза: „Кой би подмамил Ахав да тръгне и падне при Рамот в Галаад? Един дух казваше така, а друг иначе.
[21] Един дух излезе, застана пред лицето на Господа и каза: „Аз ще го подмамя.“ И Господ го запита: „С какво?“
[22] И той отговори: „Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всички негови пророци.“ И Господ каза: „Ти би го подмамил и би изпълнил това. Излез и го направи“.“
[23] И ето сега Господ допусна лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци, обаче Господ е изговорил за тебе зло.“
[24] А Кенаановият син Седекия се приближи, удари Михей по бузата и каза: „Как, нима е преминал Господният Дух от мене, за да говори в тебе?“
[25] Тогава Михей отвърна: „Ето ще разбереш, когато бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“
[26] Тогава израилският цар каза: „Хванете Михей и го отведете при градския управител Амон и при царския син Йоас
[27] и кажете: „Така говори царят: „Затворете този в тъмницата, хранете го с хляб и вода оскъдно, докато се завърна с мир“.“
[28] А Михей каза: „Ако се върнеш с мир, Господ не е говорил чрез мене.“ И каза още: „Слушайте вие, цял народе!“
[29] И така, израилският цар и юдейският цар Йосафат отидоха към Рамот в Галаад.
[30] Тогава израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи своите царски одежди.“ И израилският цар се преоблече и влезе в бой.
[31] А арамейският цар беше заповядал на своите тридесет и двама командири на колесници: „Не се бийте с малък или голям, а само с израилския цар!“
[32] Когато командирите на колесниците видяха Йосафат, си помислиха: „Този трябва да е израилският цар“, и се отбиха да се сразят с него. Но Йосафат нададе юдейския боен вик.
[33] И като разбраха, че той не е израилският цар, командирите на колесниците го оставиха.
[34] А един воин случайно опъна лък и рани израилския цар през шевовете на ризницата му, поради което той каза на колесничаря си: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм ранен.“
[35] Но в този ден сражението се ожесточи, а царят стоеше в колесницата срещу арамейците и умря вечерта. А кръвта от неговата рана изтичаше по дъното на колесницата.
[36] И към залеза на слънцето се понесе вик в редиците: „Всеки в своя град! Всеки в своята земя!“
[37] Така царят умря, беше докаран в Самария и го погребаха там.
[38] А колесницата измиха при Самарийския водоем, където се миеха блудници, и кучета лижеха кръвта му според думите на Господа, които Той беше казал.
[39] А останалите дела на Ахав, всичко, което извърши, и дворецът от слонова кост, който изгради, и всичките градове, които е построил, са записани в летописите на израилските царе.
[40] Така Ахав почина и вместо него се възцари синът му Охозия.
[41] А над Юдея се беше възцарил Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав.
[42] Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и пет години, а името на майка му беше Азума, Салаилева дъщеря.
[43] Той следваше във всичко пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше угодното пред Господа.
[44] Само светилищата по високите места не бяха премахнати. Народът все още принасяше жертви и кадеше по високите места.
[45] Йосафат сключи мир с израилския цар.
[46] А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше са записани в летописите на юдейските царе.
[47] Той изтреби от страната колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса.
[48] В Едом тогава нямаше цар, а само царски наместник.
[49] Йосафат построи таршишки кораби, за да отиват в Офир за злато, но те не отплаваха, понеже се разбиха в Ецион-Гевер.
[50] Тогава Ахавовият син Охозия каза на Йосафат: „Нека моите служители тръгнат с твоите служители на корабите.“ Но Йосафат не се съгласи.
[51] И Йосафат почина и беше погребан при тях в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Йорам.
[52] Ахавовият син Охозия се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува над израилтяните две години.
[53] Той вършеше зло пред очите на Господа, като ходеше по пътя на баща си и по пътя на майка си, и по пътя на Йеровоам, който въвлече в грях Израил.
[54] Той също служеше на Ваал, покланяше му се и огорчи Господа, Бога Израилев, с всичко, което беше вършил баща му.