[1] Когато цар Давид остаря и стигна преклонна възраст, завиваха го с дрехи, но той не можеше да се стопли.
[2] Тогава неговите хора му казаха: „Нека потърсят за господаря, нашия цар, млада девица, за да стои при царя, да се грижи за него и да поляга на гърдите му; и ще бъде топло на нашия господар, царя.“
[3] И след като потърсиха по всички предели на Израил красива девица, намериха сунамитката Ависага и я доведоха при царя.
[4] Девицата беше много красива, прислужваше и се грижеше за царя, но царят не я позна.
[5] Тогава Адония, син на Давидовата жена Агита, като се възгордя, казваше: „Аз ще бъда цар“. И си приготви колесница и конници, и петдесет воини, които го охраняваха.
[6] Но баща му никога не го дразнеше с въпроса: „Защо правиш това?“ Той беше голям хубавец и се беше родил след Авесалом.
[7] И той заговорничеше със Саруевия син Йоав и свещеника Авиатар и те подкрепяха Адония.
[8] Но свещеник Садок, Йодаевият син Ванея, пророк Натан, Семей и Реи, и Давидовите храбреци не бяха с Адония.
[9] И Адония принесе в жертва овце, говеда и охранен добитък при камъка Зохелет, който е край извора Рогел, и покани всичките си братя царски синове и всички юдеи, които служеха при царя.
[10] А пророк Натан, Ванея, Давидовите храбреци и брат си Соломон не покани.
[11] Тогава Натан заговори на Соломоновата майка Вирсавия: „Чу ли, че Адония, Агитиният син, се е възцарил, без господарят ни Давид да знае това?
[12] Затова аз те съветвам как да спасиш живота си и живота на своя син Соломон.
[13] Иди, влез при цар Давид и му кажи: „Господарю мой, царю, не се ли закле пред слугинята си, към която се отнасяш благосклонно, като каза, че твоят син Соломон ще царува след тебе и ще седне на престола ти, и попита защо тогава Адония се е провъзгласил за цар?“
[14] И ето, докато ти все още говориш с царя, аз ще дойда след тебе и ще потвърдя твоите думи.“
[15] Вирсавия отиде в спалнята при царя, а царят беше много стар и сунамитката Ависага му прислужваше.
[16] Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“
[17] А тя му каза: „Господарю мой, царю, ти се закле на слугинята си в Господа, своя Бог: „Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седне на моя престол.“
[18] А сега, ето Адония се е провъзгласил за цар, а ти, господарю мой, царю, не знаеш това.
[19] Той е принесъл в жертва много говеда, охранени телета и овце и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав, обаче не е поканил твоя син Соломон.
[20] А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него.
[21] Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“
[22] И докато тя говореше с царя, ето дойде и пророк Натан.
[23] И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“ И той влезе при царя и му се поклони до земята.
[24] След това Натан каза: „Господарю мой, царю, казал ли си, че Адония ще царува след тебе, и че той ще седне на твоя престол?
[25] Защото той сега е слязъл, принесъл е в жертва много говеда, угоени телета и овце, поканил е всичките царски синове, военачалниците и свещеника Авиатар и ето те ядат и пият пред него и викат: „Да живее цар Адония!“
[26] А не е поканил мене, твоя служител, свещеник Садок, Йодаевия син Ванея и твоя служител Соломон.
[27] Станало ли е това по волята на моя господар, царя? И защо ти не откри на своя служител кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него?“
[28] Тогава цар Давид в отговор каза: „Повикайте ми Вирсавия.“ Тя влезе и застана пред него.
[29] И царят се закле, като каза: „Жив е Господ, Който е избавял живота ми от всяка беда!
[30] Както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, че твоят син Соломон ще царува след мене и ще седне на престола ми вместо мене, така и ще направя това днес.“
[31] Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“
[32] А цар Давид каза: „Повикайте при мене свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея.“ И те влязоха при царя.
[33] Тогава царят им каза: „Вземете със себе си служителите на вашия господар, качете моя син Соломон на мулето ми и го заведете долу при извора Гион.
[34] Нека там свещеник Садок и пророк Натан го помажат за цар на Израил и засвирете с рог, и извикайте: „Да живее цар Соломон!“
[35] След това се качете след него, той да дойде и да седне на престола ми, защото ще царува вместо мене и аз го определих да бъде вожд на Израил и Юда“.
[36] Йодаевият син Ванея отвърна на царя: „Амин! Нека Господ Бог така да каже на моя господар, царя.
[37] Както Господ беше с моя господар, царя, така да бъде Той със Соломон и да възвеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давид!“
[38] Тогава свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевият син Ванея с хелетейците и фелетейците слязоха долу и поставиха Соломон на Давидовото муле, и го заведоха при Гион.
[39] И свещеник Садок взе рога с маслиново масло от скинията и помаза Соломон. След това засвириха с рог и целият народ извика: „Да живее цар Соломон!“
[40] И целият народ се изкачи след Соломон, като хората свиреха с флейти и се радваха толкова много, че земята ехтеше от виковете им.
[41] Адония и всички поканени от него чуха глъчката и престанаха да ядат. А когато Йоав чу тръбния звук, каза: „Какъв е този шум на вълнение в града?“
[42] Докато още говореше, ето дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. Тогава Адония каза: „Влез! Ти си честен човек и носиш добра вест.“
[43] А Йонатан в отговор каза на Адония: „Обратно. Нашият господар, цар Давид, е поставил Соломон за цар.
[44] И царят е изпратил с него свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея, хелетейците и фелетейците и те го качиха на царското муле.
[45] А свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар при Гион. И оттам се изкачиха, като се радваха, и градът се развълнува. Ето какъв е шумът, който чувате.
[46] И Соломон седна на престола на царството.
[47] Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: „Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.“ И царят се поклони в леглото си.
[48] Тогава царят каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това“.“
[49] И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път.
[50] Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.
[51] И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: „Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч“.“
[52] А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“
[53] И Соломон изпрати да го доведат от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломон. Тогава Соломон му каза: „Иди в дома си.“