[1] И пророк Илия Тесвитец, който беше от галаадските жители, каза на Ахав: „Жив е Господ, Бог Израилев, на Когото служа, няма да има роса, нито дъжд през тези години освен по моя дума.“
[2] И Господ отправи слово към него:
[3] „Замини оттук, като вървиш на изток, и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.
[4] Ще пиеш от потока, а на враните заповядах да те хранят там.“
[5] Той тръгна и направи според словото на Господа – отиде и остана при потока Херит, който е срещу Йордан.
[6] Враните му донасяха хляб и месо вечер и пиеше вода от потока.
[7] А след известно време потокът пресъхна, защото нямаше дъжд.
[8] И Господ отправи слово към него:
[9] „Стани, тръгни за Сарепта Сидонска и там живей. Аз заповядах там на една жена вдовица да те храни.“
[10] И той стана и тръгна за Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там имаше една вдовица, която събираше дърва. Той я извика, казвайки: „Донеси ми малко вода в съд да пия.“
[11] Тя отиде, за да вземе, а той извика към нея: „Донеси ми и къс хляб в ръката си.“
[12] А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“
[13] А Илия ѝ каза: „Не се бой. Иди в дома си и направи, както казах, но по-напред ми омеси малка прясна питка от това, което имаш, и ми я донеси, а после направи за себе си и за сина си,
[14] защото така казва Господ, Израилевият Бог: „Делвата с брашното няма да се свърши, нито маслиновото масло в гърненцето ще намалява до деня, в който Господ ще даде дъжд в страната“.“
[15] Тя стана и направи, както ѝ каза Илия – и тя, и той, и домът ѝ се изхранваха много дни.
[16] Брашното в делвата не се свършваше и маслиновото масло в гърненцето не намаляваше според словото, което Господ изрече чрез Илия.
[17] След това се разболя синът на тази жена, домакинята, и болестта му беше толкова тежка, че той почти престана да диша.
[18] Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“
[19] А той ѝ отвърна: „Дай ми сина си!“ И като го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, където живееше, и го сложи на леглото си.
[20] Тогава викна към Господа: „Господи, Боже мой, ще направиш ли зло на вдовицата, при която пребивавам, като погубиш сина ѝ?“
[21] После се наведе три пъти върху детето и се обърна към Господа, казвайки: „Господи, Боже мой, нека животът на това дете се върне у него!“
[22] И Господ се вслуша в гласа на Илия, върна живота на момчето у него и то оживя.
[23] Илия взе момчето, свали го от горницата в дома и го даде на майка му. Тогава Илия каза: „Погледни, синът ти е жив.“
[24] А жената каза на Илия: „Сега вече узнах, че си Божий човек и че словото Господне в твоите уста е истинско.“