[1] И когато наближи времето Давид да умре, той поръча на сина си Соломон:
[2] „Както всички на този свят, си отивам, а ти бъди твърд и мъжествен.
[3] Спазвай завета на Господа, своя Бог, следвайки Неговите пътища, като пазиш наредбите Му, заповедите Му, решенията и определенията Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да преуспееш във всичко, което правиш, и накъдето се обърнеш,
[4] за да изпълни Господ обещанието Си, което бе дал за мене: „Ако синовете ти спазват пътя си пред Мене според истината от все сърце и от цялата си душа, на Израилевия престол няма да липсва мъж от тебе.“
[5] Освен това ти знаеш какво ми стори Саруевият син Йоав и как постъпи с двамата военачалници на Израил – с Нировия син Авенир и с Йетеровия син Амесай, които уби. И в мирно време проля кръв като в сражение, като обагри с кръв, както в сражение, слабините си и сандалите на краката си.
[6] Затова постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш неговата старост с мир в преизподнята.
[7] Но прояви милост към синовете на галаадеца Верзелий, за да бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза, понеже те ми дойдоха на помощ, когато бягах от твоя брат Авесалом.
[8] При тебе е вениаминецът Семей, син на Гера, от Бахурим, който ме проклинаше с тежки клетви, когато отивах към Маханаим. Но той излезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: „Няма да те убия с меч.“
[9] Обаче не го смятай за невинен, защото си мъдър и знаеш какво трябва да му сториш, за да свалиш побелялата му глава окървавена в гроба.“
[10] И така, Давид почина и беше погребан в Давидовия град при предците си.
[11] А времето на царуването на Давид над Израил беше четиридесет години: седем години беше царувал в Хеврон и тридесет и три години беше царувал в Йерусалим.
[12] Соломон седна на престола на своя баща Давид и царуването му беше крепко.
[13] Тогава Адония, синът на Агита, отиде при майката на Соломон Вирсавия. А тя попита: „С мир ли идваш?“ Той отговори: „С мир.“
[14] След това каза: „Имам нещо да ти кажа.“ Тя рече: „Говори!“
[15] Тогава той каза: „Ти знаеш, че царството се падаше на мене и че целият Израил беше обърнал лицето си към мене да царувам, обаче царската власт беше отнета от мене и беше дадена на моя брат, защото това му беше определено от Господа.
[16] А сега, моля те за едно, не ми отказвай.“ Тя му отвърна: „Говори.“
[17] И той каза: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамитката Ависага за жена.“
[18] А Вирсавия отговори: „Добре. Аз ще говоря с царя за тебе.“
[19] И така, Вирсавия влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони ѝ се и седна на своя престол. Имаше и престол, поставен за майката на царя, и тя седна отдясно на Соломон.
[20] Тогава тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“ А царят ѝ отговори: „Поискай, майко, и няма да ти откажа.“
[21] И тя му каза: „Нека сунамитката Ависага да бъде дадена на брат ти Адония за негова жена.“
[22] Тогава цар Соломон отговори на майка си: „А защо искаш само сунамитката Ависага за Адония? Искай за него и царството, защото е мой старши брат. И на негова страна са свещеникът Авиатар и Саруевият син Йоав.“
[23] И цар Соломон се закле в Господ, като каза: „Нека Бог ме осъди сурово, ако Адония не е изговорил това против живота си.
[24] А сега, жив е Господ, Който ме укрепи и ме постави на престола на моя баща Давид и Който ми създаде дом, както е говорил – днес Адония трябва непременно да бъде умъртвен.“
[25] И цар Соломон изпрати лично Йодаевия син Ванея, който го порази и Адония умря.
[26] И царят каза на свещеник Авиатар: „Иди в Анатот при нивите си. Наистина, ти заслужаваш смърт, но сега няма да те убия, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред моя баща Давид и си изтърпял всичко, което е изтърпял моят баща.“
[27] Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде повече свещеник на Господа. И се изпълни словото на Господа, казано в Силом за Илий.
[28] Когато за това стигна слух до Йоав – а Йоав държеше страната на Адония, макар и не на Авесалом някога, – Йоав избяга в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника.
[29] Тогава беше известено на цар Соломон, че Йоав е избягал в Господнята скиния и че беше при жертвеника. И Соломон изпрати Йодаевия син Ванея и му каза: „Иди да го убиеш.“
[30] Ванея отиде в Господнята скиния и му каза: „Царят каза така: „Излез!“ А онзи отговори: „Не, защото искам да умра тук!“ Ванея съобщи това на царя, като каза: „Това говори Йоав и така ми отговори.“
[31] А царят му рече: „Направи, каквото ти казах, погуби го и го погреби, и по този начин ще измиеш от мене и от дома на моя баща пролятата от Йоав невинна кръв.
[32] Господ ще обърне неговата кръв върху главата му, защото той уби с меч двама невинни и по-добри от него мъже; и той ги уби с меч, а моят баща не знаеше – Нировия син Авенир, израилски военачалник, и Йетеровия син Амесай, юдейски военачалник.
[33] Така кръвта за тях ще се върне върху главата на Йоав и върху главата на потомството му за вечни времена, а за Давид, за потомството му, за дома му и за престола му нека има мир от Господа за вечни времена.“
[34] Тогава Йодаевият син Ванея отиде, погуби Йоав и го уби; и той беше погребан в дома си в степта.
[35] А царят постави вместо него Йодаевия син Ванея над войската; царят постави за свещеник Садок вместо Авиатар.
[36] Тогава царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Построй си дом в Йерусалим и живей там; и никъде не излизай оттам;
[37] и знай, че в този ден, в който излезеш и прекосиш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.“
[38] Семей каза на царя: „Добро е това, което ти каза. Твоят служител ще направи така, както каза моят господар, царят.“ Така Семей живееше в Йерусалим дълго време.
[39] А след три години двама от робите на Семей избягаха и отидоха при Анхус, син на Маахи, царя на Гет. Казаха на Семей: „Ето твоите роби са в Гет.“
[40] Тогава Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхус да търси своите роби. След това Семей се върна и доведе робите си от Гет.
[41] И беше известено на Соломон, че Семей е ходил от Йерусалим до Гет и се е върнал.
[42] Царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Не те ли заклех в Господа и не ти ли заявих: „Знай, че в този ден, в който ти излезеш и тръгнеш, където и да е, непременно ще умреш“, а ти ми отвърна: „Добро е това, което ти каза.“
[43] Защо не спази клетвата в Господа и заповедта, която ти дадох?“
[44] И царят каза на Семей: „Ти знаеш в сърцето си всичкото зло, което си направил на моя баща Давид. Затова Господ обърна твоята злоба върху твоята глава!
[45] А цар Соломон ще бъде благословен и престолът на Давид ще бъде утвърден пред Господа за вечни времена.“
[46] Тогава царят заповяда на Йодаевия син Ванея и той излезе и погуби Семей, и той умря. Така царската власт се утвърди в Соломоновата ръка.