[1] В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:
[2] жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.
[3] Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.
[4] Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?
[5] И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.
[6] Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.
[7] Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.
[8] И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.
[9] А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.
[10] И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.
[11] И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
[12] А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.
[13] И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.
[14] При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.
[15] А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.
[16] И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.
[17] А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?
[18] Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?
[19] Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.
[20] А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.
[21] И рече им: как не разбирате?
[22] След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Года се докосне до него.
[23] Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?
[24] Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.
[25] После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.
[26] И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.
[27] И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?
[28] Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя; други – за Илия, други пък за едного от пророците.
[29] Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.
[30] И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.
[31] И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
[32] И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.
[33] А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.
[34] И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
[35] Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
[36] Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
[37] Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
[38] Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.