[1] Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си
[2] и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
[3] И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.
[4] Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.
[5] И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?
[6] А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.
[7] И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.
[8] А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
[9] И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!
[10] Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!
[11] И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.
[12] На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;
[13] и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
[14] И рече ѝ Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха товаучениците Му.
[15] Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
[16] и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.
[17] И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“? А вие го направихте разбойнишки вертеп.
[18] Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.
[19] А когато се стъмни, Той излезе вън от града.
[20] Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.
[21] И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.
[22] Иисус им отговори и рече:
[23] имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже.
[24] Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.
[25] И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.
[26] Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.
[27] И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите
[28] и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?
[29] А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.
[30] Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.
[31] А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
[32] Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.
[33] И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.