[1] И когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания!
[2] Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.
[3] И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей:
[4] кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане?
[5] Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой.
[6] Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.
[7] А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.
[8] Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.
[9] Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.
[10] И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието.
[11] Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светии.
[12] И брат брата ще предаде на смърт, и баща – чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят.
[13] И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
[14] А кога видите „мерзостта на запустението“, за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;
[15] и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си;
[16] и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.
[17] Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
[18] Затова молете се да се не случи бягството ви зиме.
[19] Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде.
[20] И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните.
[21] Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, – не вярвайте.
[22] Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.
[23] А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.
[24] Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си,
[25] и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят.
[26] Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.
[27] И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето.
[28] Вземете подобие от смоковницата: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
[29] тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата.
[30] Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
[31] Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
[32] А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.
[33] Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.
[34] То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.
[35] И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,
[36] та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.
[37] А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!