[1] Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим,
[2] и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги.
[3] Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;
[4] и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.
[5] След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб?
[6] Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: „тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
[7] ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човечески.“
[8] Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.
[9] И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание.
[10] Защото Моисей е казал: „почитай баща си и майка си“, и, „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“.
[11] А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, –
[12] такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,
[13] като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.
[14] И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте:
[15] нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.
[16] Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
[17] И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата.
[18] Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни?
[19] Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна.
[20] Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека.
[21] Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,
[22] кражби, користолюбие (обиди) лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство.
[23] Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.
[24] И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.
[25] Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;
[26] а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря ѝ.
[27] Но Иисус ѝ рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
[28] А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.
[29] И каза ѝ: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.
[30] И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря ѝ лежеше на постелката.
[31] Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.
[32] И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка.
[33] Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;
[34] и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се.
[35] И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.
[36] И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.
[37] И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.