[1] След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;
[2] но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.
[3] И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.
[4] А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?
[5] Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.
[6] Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.
[7] Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.
[8] Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.
[9] Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.
[10] Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде.
[11] А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.
[12] В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?
[13] И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.
[14] И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?
[15] И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.
[16] И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.
[17] Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.
[18] И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
[19] А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?
[20] А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.
[21] Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
[22] И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.
[23] И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.
[24] И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.
[25] Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.
[26] И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
[27] И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“.
[28] Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
[29] А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не.
[30] Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
[31] Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.
[32] Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.
[33] И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.
[34] И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.
[35] И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;
[36] и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.
[37] Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
[38] Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.
[39] И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.
[40] А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.
[41] И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.
[42] Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
[43] И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.
[44] А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.
[45] И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Равѝ, Равѝ! и Го целуна.
[46] А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.
[47] А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
[48] Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.
[49] Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията.
[50] Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.
[51] Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.
[52] Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.
[53] И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.
[54] Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.
[55] А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.
[56] Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.
[57] И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:
[58] чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.
[59] Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.
[60] Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
[61] Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
[62] Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.
[63] Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?
[64] Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.
[65] И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.
[66] Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника
[67] и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.
[68] Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.
[69] Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.
[70] А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.
[71] И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.
[72] Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.