[1] И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка.
[2] ИГо следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.
[3] А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред.
[4] Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.
[5] И, като ги изгледа с гняв, нажален по-ради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата.
[6] Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят.
[7] А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея,
[8] Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество.
[9] И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат;
[10] понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него.
[11] И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий!
[12] Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.
[13] После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.
[14] И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват,
[15] и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове;
[16] и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър;
[17] Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанергес, сиреч, синове на гръма;
[18] Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит
[19] и Иуда Искариотски, който Го и предаде.
[20] И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат.
[21] И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си.
[22] А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
[23] И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана?
[24] Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя;
[25] и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя;
[26] и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му.
[27] Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.
[28] Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;
[29] но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане.
[30] Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух.
[31] И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат.
[32] Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те.
[33] Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми?
[34] И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя;
[35] защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.